Нашите ми дадоха свобода и не станах зависим към вещества, но бях пристрастен към е-игрите: Павел Димчев

Здравей, говорим на „ти”, защото се познаваме, ти си лицето на най-гледания български филм за миналата година – Един грам живот. И четвъртият най-гледан в България от 1989 г. насам, което си е голямо постижение. Кое направи филмът толкова популярен? Това, че е толкова добър или проблема за зависимостите, който представяте пред публиката?

Аз лично мисля, че е съвкупност от двете, понеже проблемът е огромен и толкова масов, че дори не можем да си го представим. Навсякъде. А второто нещо е самата идея и аз лично бих казал актьорската игра. Това, че го пресъздадохме толкова добре.

- Джензита за Джензита. Играят Джензита и гледат Джензита...

Може би да. И според мен, че в българското кино отдавна не е имало това да пресъздаваш емоция. Не просто да играеш. А да го живееш.

- Обикаляте много страната и до момента с филма - не само големите градове, но и много малки населени места. Навсякъде имате срещи с публиката, което малко от нашите киноекипи правят – истински дискусии с публиката. Какви потресаващи или вълнуващи, вдъхновяващи истории срещна по тоя път из цялата страна?

Веднага се сещам за едно момиче, което идва при нас и тя явно търси някаква подкрепа. И почва да ни разказва как е употребявала наркотици, как не може да спре. И ние седим и я гледаме всички, защото просто се чудим как да ѝ помогнем. Обаче знаем, че от нас помощта, каквото и да кажем, работата е на родителите, работата е на цялото нейно обкръжение. Единственото, което можем да направим е да я свържем със специалисти като Мариела Кирова например или Калин Таушанов и оттам вече те да хванат случая.

- А какво най-много се пуши - трева ли? Какво показват твоите наблюдения, защото казваш, че е супер масов проблемът и наистина ти си го видял на много места.

Сега точно не съм сигурен кое най-много, но мисля, че най-вече е балони. Проблемът е, че си мислят, че е безвредно, защото е райски газ, нали уж медицината е това.

- Да. Наргилетата също доста са разпространени. Младите хора и за тях мислят, че са безвредни, по-безвредни и от цигарите всъщност. В тях има такива неща според някои изследвания, че са по-вредни от цигарите със сигурност. Освен това, в някои си има и синтетика. Неслучайно се правят тези аромати като дъвка или цитрус и така нататък. Много приятни вкусове, за да се зарибяват повече. И хората неусетно се хващат на това, нали така?

И не само. Примерно наргилето го пушат с часове. Това са часове дим от тези неща в теб, наистина не знам какво може в дълъг срок да причинят.

- Много хора си губят времето по тоя начин, вместо да правят някакви полезни неща, както ти да кажем, спортуваш и работиш. А имаш ли лична история със зависимости? Твоя или на някой близък човек?

Аз съм имал зависимост, но тя беше към игри.

- Аха.

Това е същото. Абсолютно същото е.

- Освен към футбола, към който имаш зависимост...

Когато развих тази зависимост към игри, е моментът, в който бях оставил и футбола, бях оставил всичко. Трябва някъде да все едно да се развиваш в кавички. И то дали ще е наркотици, дали ще са игри, дали ще е хазарт, всеки намира нещо, нали?

- Все е зависимост.

Имам приятел, който е много зависим към хазарта и това наистина е просто пропиляване...

- Зависимостите обикновено са свързани. Комарджиите са и зависими към други неща.

Предполагам. За това не знам при него, но хазартът наистина му съсипва всичко.

- А за теб кой беше факторът, който - извън игрите, по които си бил вманиачен - те спаси от тоя „масов“, както го нарече, проблем с пушенето на различни неща, дишането на различни неща и така нататък. Спортът ли беше? Вярата? Знам, че си много вярващ човек също.

Да.

- Комплексът от тях ли?

Със сигурност е комплексно. Със сигурност. Най-важното нещо според мен е откъде тръгват нещата. Още като бях примерно на 14, тогава вече искаш всичко да видиш, всичко да пробваш, светът е пред теб. И тогава дойдоха моите родители, които никога не са ме спрели, не са ми казали „не“ за нищо, само са ми обяснили: „Това води до това. Ти избираш“. Казали са ми: „Ако искаш пуши, ако искаш пий.“ Иначе, нали знаеш, когато кажеш на някой да не прави нещо…

- Забраненият плод, да...

Той ще го направи... А иначе просто някак си ще бъде достатъчно мъдър, да не го направи, което се среща по-рядко. Другото е спортът. Аз, когато искам да имам резултати в спорта, аз знам кое ми вреди, знам кое ме дърпа назад и просто го виждам като глупост. Наистина пълна глупост да го правиш. Дори и да не е спорт, все някъде в живота имаш цели. Когато нещо те дърпа назад, защо го правиш?

- А в шоубизнеса славата наркотик ли е?

А, възможно…

- Защото вашето поколение е много отдадено на култа към известността. Всички са в различните социални мрежи, правят какви ли не - понякога много смешни неща, понякога интересни, забавни и така нататък, но всички искат да бъдат известни. Като наркотик ли действа това?

Ами да, това е според мен лично. Опитват се някак си да се покажат. Може да е от завист, може да е от това, че не вярват в себе си също. Когато търсиш нещо извън теб като славата примерно, за да те задоволи по някакъв начин, това означава, че нещо ти липсва вътре в теб.

- Да. Така е...

И когато има такива социални мрежи и е много лесно да видиш някой известен, веднага искаш да си като него. Мислиш, че той е на върха и оттам се получава според мен.

- Много хора така се и зарибяват по някакви неща...

Всичко, абсолютно всяка зависимост е липса вътрешна.

- Както психолозите го наричат „компенсация“, тоест „комплекс” на по-прост език. А ти, откакто си в шоубизнеса, чувстваш ли, че там има повече хора, които са зависими? От какво? От славата или от различни неща за пушене, или от някакви други неща?

Има го. Забелязах неща, които примерно някои правят за пари. Важно е, разбира се. Важно е, защото ти без пари не можеш да си купиш храна, не можеш нищо. Но, когато основният фактор ти е лакомия, а това е да искаш всичко за себе си, тогава вече се превръща в… Дори не знам как да го нарека.

- Болестно състояние вероятно.

Да.

- Тоест, освен наркотика Слава, имат нужда и от други такива силни неща, които да ги разтърсят. А ти в какво намираш вдъхновение?

Най-голямото ми вдъхновение, особено за актьорското майсторство, е да виждам какво вече съм постигнал. Деца са ми писали, че вече имат надежда за живот, след като са ме гледали и ме следят.

- Това вероятно е от вампирската ти роля в един друг филм?

Не.

- Шегувах се, разбира се. Ясно, че е от „Един грам живот“. Тоест, деца ти пишат, че това им дава...

Да, вече имат надежда за живот и че някои искат да спрат вече наркотиците. И виждам, че по някакъв начин съм подействал. Това е моята цел в актьорството.

- Супер. Благодаря ти много. Надявам се, че с твоя позитивен пример на твоите хора от Gen Z поколението ще отворим очите. На тези от тях, които имат желание, разбира се, да чуват и да слушат. Благодаря ти.

И аз благодаря.

Борис Ангелов