В западните продукции вече не вземат пушещи актьори: Ивайло Захариев

- Здравейте. Първо да разкажем Вашата лична история с пушенето, с тревата. Как започна, докъде стигна и как я приключихте тая работа?

- Аз още в училище се сблъсках с това нещо.

- На колко години?

- 10-и клас. Колко съм бил? На 16 – 17. В моя клас имаше хора, които пушеха. Пробвах и аз с тях и си мислех, че това е нормално. Тогава се говореше най-вече: „Най-важното е човек да не взима хероин”. Това беше най-страшното.

Ако не е хероин, значи всичко е наред. И даже си бях казал, ще пробвам по веднъж на месец трева. Така няма да съм пристрастен. Всичко ще бъде наред. Докато после не си казах, че може би няма да е страшно и по два пъти в месеца. После си казах, че веднъж на седмица също е добре, докато не стана всеки ден, което беше вече проблем. И понеже бях в такова училище, където изучавах актьорско майсторство, усетих, че ми пречи на ученето на текст особено. Защото се иска концентрация. И забелязах, че много ми пречи и просто трябваше да да приключа много бързо.

- И заради актьорството спряхте?

- Да. Заради това, че исках да се развивам и имах средата и приятелите, които също искаха да това да правим някак си не ми беше труден избор.

- Психолозите казват, че вярата е много силен лек срещу всякакви зависимости и може би един от много малкото истински действащи. Така ли е наистина?

- Всеки, ко то може да повярва, ще бъде спасен. Аз така вярвам. Бил съм свидетел на това как точно християнската вяра изваждала хората от зависимости, понеже с дълги години бях част от група за взаимопомощ, където хора, които много или малко познаваме света на дрогата, помагаме на настоящите наркомани. И, разбира се, мен малко ме гледаха с насмешка, дето съм съм пушил. Но въпросът е, че имах желанието да им помагам и виждах наистина хора, които са пропаднали. Но, както българската поговорка казва: „Можеш да закараш магарето до водата, но не да го накараш да пие вода.” Така и човек, който иска да се спаси, намери ли някой да му помогне, веднага ще тръгне по този път.

- Тоест, не вярвате в това, че няма бивши в тая работа?

- Има бивши. Познавам се с такива. Приятел съм си с бивши наркозависими и се радвам, че са оценили какво са били на път да загубят – живот, близки и всичко останало и сега са си взели живота в ръце и растат.

- Знам, че сте човек, който спортува. Спортът помогна ли да се преборите със зависимостите и кой спорт според Вас помага най-много?

- Не мога да кажа кой спорт, но със сигурност спортът, изисквайки дисциплина, изисквайки постоянство, много помага. Защото всяка една друга зависимост, освен спортуването, отнема от възможността да се движиш правилно, да да си адекватен. Още повече пък човек, ако иска да развива своята мускулатура. Медикаментите пречат, понеже - доколкото знам, мускулният растеж не е първостепенна грижа за тялото. Докато пък справянето с отровите е. И затова всяко желание мускулатурата да се развива остава на заден план, докато тялото по някакъв начин се опитва да настигне всичката химия или пък други медикаменти, които се приемат.

- А не може ли без да се приемат медикаменти?

- Може и затова човек трябва да избере: или едното, или другото. И тогава, когато спортът е цел, той е нещо, в което човек иска да се развива. Спортът помага и в това, че когато се състезаваш с другите и не успяваш по един или друг начин, си даваш сметка кое ти пречи и кое ти помага. И тогава зависимостите много лесно отпадат. Аз като тийнейджър тренирах Таекуондо, след това Капоейра съм тренирал дълги години и тези спортове на мен са ми помогнали. Но не мисля, че има някой конкретен спорт, който помага повече или по-малко. Сигурен съм, че и шахът помага тука.

- Тоест не е казано силовите спортове, за да бъде по-силово избиването...

Психолозите казват, че мозъкът обича навиците и затова обича зависимостите. Тоест, той ни лъже, че се успокояваме от нещо, докато всъщност то ни вреди. Известно е, че в шоубизнеса има голямо напрежение, както и да изглежда отстрани – само цветя и рози, популярност, разпознаване и така нататък. Заради това напрежение ли хората в шоубизнеса, или само защото са по-публични, изглеждат по-зависими или по-изложени на зависимости? Или просто хората, които са по- артистични, са по-склонни към зависимости?

- Не мисля, че има връзка. Според мен проблемът е другаде. Процентът зависими сред артистите е също толкова, колкото е процентът от зависими от хората, които не са артисти. Просто, бидейки публични личности, всички останали могат да видят ефекта на тяхната зависимост.

- В друго интервю Силвестър Силвестров ни беше казал, че в шоубизнеса общо взето „всички са луди”. Може да са луди, но не са наркомани.

- Точно така. Просто когато сме непрекъснато пред публичното внимание, може да бъде забелязана някаква аномалия, странно държание и всичките прояви на някакъв вид зависимост. Дори не говорим само за медикаментозна. Може да бъде зависимост към хазарт, може да бъде зависимост към други такива практики. Така че не мисля. Аз лично се справям със стреса си по здравословен начин. Не пуша, не пия.

- Спортувате...

- Спортувам си редовно.

- Капоейра?

- Не, вече приключих с капоейрата, понеже там се изисква доста здрав кръст и предпочитам да си го пазя... Но знам, че всеки, който по някакъв начин е тръгнал по пътя на зависимостта, по-добре да покаже, че има нужда от помощ, а не да я крие. А ние бидейки публични личности не можем да го скрием.

- А как се работи с такива хора, които очевидно имат зависимости, но работят в шоубизнеса? Предполагам, че Ви се е случвало.

- Личният им избор на мен не ми пречи. Тоест, ако някой е избрал да върви по този път, аз не мога да съдя.

- Разбира се, но когато трябва да се работи с него?

- Ами не е голяма пречка. Когато стане вече близък приятел, ми става мъчно и лично аз се опитвам да помогна. Бил съм в такива ситуации. Опитвам се да бъда една протегната приятелска ръка. Но тук вече си зависи от човека отсреща.

- Добре, ако си представим бойна сцена, защото най-известната Ви роля е свързана именно с екшън: един човек, който е зависим, едно от нещата, които са най-характерни за такъв тип хора е липсата на граници. Да кажем имате бойна сцена и той не може да се спре. Това предполагам, че и опасно би могло да бъде? Особено, ако човек няма минало в бойните изкуства като Вас...

- Аз имам такава подобна история с един колега, който знаех, че злоупотребяваше с алкохола. Имахме подобна екшън сцена, където наистина си ме нарани. Защото не може да се контролира добре. И си давам сметка, че това може да влияе, но за щастие беше в граници щетата, нямаше нещо сериозно. Но виждам как продуцентите, пък и режисьорите на филмите внимават кого избират точно в тези моменти. Което означава, че хора, които по някакъв начин са зависими, остават настрана, не биват наемани.

- От моя собствен опит като работодател мога да кажа, че на интервюта винаги човек познава по очите, когато някой има проблеми. Тези хора отпадат от класацията, отпадат от работа...

- Вече в западните продукции даже те питат дали а пушиш цигари, което за тях също е важно, защото е показател за това по какъв начин си цениш и времето, и здравето. Така че дори такива малки зависимости имат значение за реализацията в шоубизнеса.

- А, като говорим за различни зависимости, при известните хора има ли зависимост от славата, която се възпроизвежда в младите хора? Сега мисля, че всички са инфлуенсъри вече в България и санзвезди, знаменитости през социалните мрежи...

- За съжаление има такова нещо. Известността може да бъде дрога, може да бъде нещо, което да е самоцел. Според мен обаче ние, артистите, които си даваме сметка известността какво е, знаем, че тя по-скоро е средство, за да постигнем нашата по-голяма цел. Известността ни е по-скоро като материал, с който боравим. Защото, ако искаме да разкажем историята на някое представление, да покажем нашия филм, който да има конкретно послание, трябва да бъдем познати, нали? Трябва хората да изберат да гледат нашия филм или наше представление пред някое друго. Но не самата известност е целта, а вече посланието ни. И според мен актьорите и въобще личностите, които успяват да се задържат в публичното пространство като известни, се задържат като такива само защото са разбрали тази ценност. Тези, които търсят известността заради самата известност, дори да е със скандал, дори да е с нещо много любопитно, то много бързо загасва. Всяко чудо за три дни общо взето. Така че, ако човек не си е поставил някаква по-голяма цел, потъва.

- Вие станахте известен като главния герой в „Под прикритие”, най-култовия български сериал, може би след „На всеки километър”. С толкова много сезони, той продължава да се повтаря вече сигурно 15 години или не знам колко станаха от първия епизод, и сте свикнали със славата. Може би и голяма част от успеха на поредицата сигурно се е дължал и на Вас, както и според някои на прилика със Стефан Данаилов - младия Стефан Данаилов, като споменахме „На всеки километър”. Вярно ли е че няма да бъдете в новия сезон, който от две-три години се очаква да излезе?

- Доколкото знам, снимките на новия сезон са приключили в началото на тази година, Така че очакваме може би наесен или догодина, не знам и аз кога ще бъдат готови колегите. Не, аз няма да участвам.

- Без да сте убит?

- Как да не съм убит? Ау, това не трябваше да го казвам за хората, които не са гледали сериала.... А, не, не. Моят герой приключи, а неговата история всъщност започва от първи епизод, първи сезон. Така че няма как а да се разкаже нещо преди това. А пък и приключва във финала на пети сезон, така че няма как да продължи неговата история. Аз съм доволен от финала и се надявам сега в новия сезон колегите да направят една крачка напред и да бъдат по-добри от предишните серии.

- Щом за вас славата не е наркотик, значи всичко е наред. Ще има и нови проекти. Предполагам, че имате и в момента?

- Да. А сега точно се подготвям за турнета. Имаме и снимачен план съвсем скоро да започнем. Така че едно по едно нещата се случват.

- Пак екшън?

- Ще има, но по по-малко, понеже сме насочени повече към комедия. Така че екшънът ще бъде само като някакъв привкус допълнително.

- Супер, много благодаря!

- И аз благодаря!

Борис Ангелов