Скоро ще се навършат две години от мандата на президента Плевнелиев. Период, който дава база за по-цялостна оценка.
Това, че днес правителството и парламента съсредоточават най-голямото обществено внимание и са обект на справедливи критики или неоснователни обвинения е естествено. Но това не означава, че ролята на държавния глава във вътрешен и международен план трябва да остава вън от националните политически дебати. Извън медийното злободневие и ситуационните оценки по адрес на президента, струва ми се е важно да се кажат, макар и обобщено, някой основни дефицити на президентската институция, които се очертават все по-релефно.
Ако има институция в днешния политически ден на България, която не се вписва в своята конституционна дреха, то това определено е президентът. По дефиниция, българската конституция отрежда мястото на държавния глава в политическата система като "неутрална власт". Тоест като институция, която стои над партийните и политически борби и противоречия и има моралния авторитет и влияние да служи като арбитър и добър посредник в условията на остри политически и институционални конфликти. Като онзи фактор в държавата, който бидейки облечен в доверието на прекия избор от гражданите, може в условията на криза да очертава териториите на минимално необходимото съгласие, което позволява на обществото да живее заедно в цялото си многообразие и противоречивост. Който може да събира непримирими противници около масата на съгласието в името на националните интереси. Както например успя да направи президента Петър Стоянов в бурните януарски дни на 1997 г., когато гневът на хората помете управлението на Жан Виденов.
За съжаление г-н Плевнелиев е на светлинни години от тази роля на държавния глава. Той се превърна в обикновен политически играч на терена на партийните борби, който при това присъства на този терен не на собствено основание, а само заради поста, който заема. Не скъса пъпната си връв с ГЕРБ. Лута се в своя олигархичен лабиринт, от който никога не е излизал. Кънти на кухо в повечето си послания по същия начин, по който прозвучаха нелепо упреците му, че кабинетът "Орешарски" правел политическа чистка, след като самият г-н Плевнелиев като министър беше съучастник в най-безцеремонната политическа чистка в новата българска история, която направи ГЕРБ, уволнявайки хиляди експерти и служители, включително поради отказа им да се запишат в партията на Борисов. Или пък загрижеността му за честните избори, след като беше избран в най-манипулирания и нечестен президентски вот, в който цяла България видя как депутатите от неговата, управляваща, партия изнасят чувалите с бюлетини и бдят за "правилното" броене в избирателните секции.
Ако се направи преглед на дейността на президентската институция, то констатациите са доста тъжни. На международната арена президентът Плевнелиев не регистрира сериозно присъствие и на практика е във вежлива международна изолация. Оставям настрана нелепите словесни гафове (като "възраждането" на Чехословакия), забраненият за български медии ифтар с турския вицепремиер и прочие. Няма нужда да се обръща внимание и на възторжените президентски откровения с кого се бил видял и побъбрил на крак на някой международен форум. Фактът е, че днешният българския президент няма сериозни и продуктивни официални визити във важните столици на света.
Във вътрешен план – вместо президент, който има равностоен диалог с цялата политическа и гражданска палитра, се идентифицира и стана говорител на т.нар. "протестъри" – групата малки десни партии и техни присъдружни организации, които се опитаха да яхнат, присвоят и префасонират за свои нужди гражданския гняв срещу олигархията и системата, и естествено се провалиха.
Въобще, колкото и рано да е за такива прогнози, вече си мисля, че г-н Плевнелиев, след един мандат на министър и един на държавен глава, ще бъде запомнен не с важна инициатива, значим закон или друго постижение, което е полезно за България, а с две неща. С това, че като министър в правителството на ГЕРБ заяви, че масовите подслушвания от страна на МВР са нещо нормално и той няма против да бъде подслушван. И с това, че не успя да излезе от партийно-олигархичните зависимости, които го вкараха в политиката, а напротив ги институционализира чрез президентския пост.
И се сещам за фразата: "Когато някой политик започне да си говори в трето лице, значи или е прекалено високопарен, или прекалено неуверен в себе си". Каза ми я преди време един влиятелен човек в Белия дом. Връщам се към нея всеки път, когато слушам президента Плевнелиев, който има устойчивия навик да отговаря в стил "държавният глава има становище", "президентът смята..." - все едно ни разказва за някого другиго, за нечие чуждо мнение. Ако това е някакъв вид паразитна реч, да речем е простимо. Но анализирайки целия политически път на г-н Плевнелиев – от включването му в правителството на ГЕРБ, до посочването му за президент от Бойко Борисов, си мисля, че в този начин на изразяване няма нищо случайно.
В политиката не е важно какъв пост имаш или дали си във властта. Важното е колко дълго си на обществено-политическия терен с публично изразени позиции, с мнение, което предизвиква някакво обществено внимание. Някой помни ли мнение на гражданина Плевнелиев по важни за страната въпроси, изразено публично преди да бъде назначен за министър или президент? Събират ли се и пет минути в житейския път на днешния ни държавен глава, в които той се е борил за демокрация, за граждански права или за справедливост – не в къщи или "на паркинзите в Германия", а по площадите или медийните трибуни на България? Отговорът е ясен и без търсачката "Гугъл". Не! Никога не го е правил.
За такъв тип политици се казва, че са "назначенци", чиновници в политиката, които са в нея само и доколкото са на власт и пост, но никога преди или след това. Те се появяват от политическото "нищо" и изчезват след падането си от съответния пост. Защото политиката за тях не е въпрос на убеждения и ценности, а на управленска позиция. Такъв тип политици нямат кауза, нямат цвят, независимо от партийния етикет, който си лепят, за да стигнат до властта. И са също толкова вредни, колкото онези кресливи политици-марионетки, които обслужват безогледно интересите на олигархията. Те са част от развалата на политическата система в България, в която отдавна нямат значение идеите, каузите и ценностите. И поредното потвърждение на правилото, че едно общество живее толкова по-бедно и деморализирано, колкото по-често извежда на ключови политически позиции хора, които нямат гражданска и политическа биография, и не са се борили за ценности и справедливост. /БГНЕС
------------------
Борислав Цеков е специалист по конституционно право, президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон. Той е един от идеолозите на гражданското непартийно Движение "Модерна България".
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Подобно на по-големите си братя и сестри ...
бТВ Синема 29 септември 21:00ч.
Режисьор: Стивън Содърбърг
В ролите: Руни Мара Емили Тейлър Джуд Лоу Dr. Jonathan Banks Чанинг Тейтъм Мартин Тейлър
Бате Гошо:
- Какво е секс прaвилото за есента?
- Пaртньорът с хремa е винаги отдолу!!!