Съдят министър за спирането на разходките

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,

Моля да отмените частично въведеното с разпоредбата на точка I (едно римско) подточка 1 (едно арабско) от посочената по-горе заповед ограничение, а именно: за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити обществени места. Уточнявам, че оспорването не се отнася за забраната за посещения на спортни и детски площадки и съоръжения на закрити обществени места.

Обжалвам оспорената разпоредба от горецитираната заповед, която представлява общ административен акт, като незаконосъобразна, неправилна и противоречаща на Конституцията на Република България.

по допустимостта:

Настоящата жалба се предявява в предвидения от закона срок. Заповедта е издадена на 20 март 2020 г. и предвид факта, че и до момента не е обнародвана, е очевидно че Министерството на  здравеопазването счита същата за общ нормативен акт по дефиницията на чл.65 от АПК.  Срокът за  обжалване съгласно нормата на чл. 179 от АПК е един месец, в който срок е депозирана настоящата жалба.

Ако обаче, почитаемият съд прецени, че атакуваната заповед притежава белезите на нормативен акт, тъй като създава задължителни норми за поведение на  неограничен кръг лица и има многократно правно действие (това  предвид на повторното удължаване на срока за извънредното положение) то тогава срокът за жалба не е започнал даже да тече.

по основанията:

С разпоредбата в обжалваната част се преустановява за всички български граждани посещаването на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открити обществени места на основание чл. 63 ал. 1 от Закона за здравето.

Чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., създава възможност министърът на здравеопазването да установява по-тежки противоепидемични мерки от законово предвидените.

Чл. 57 от Конституцията допуска временно ограничаване на основни права като правото на придвижване в условия на извънредно положение, но само и единствено със закон.

Чл. 2 от Закона за извънредното положение създава обща законодателна делегация, която би могла да разшири правомощията на министъра на здравеопазването по отношение на съдържанието на неговите заповеди, но е изключено подобна разпоредба да създава каквато и да било възможност заповед на министър да ограничава конституционни права на гражданите.

На следващо място, въведеното ограничение е несъразмерно като вид мярка и по своята същност е несъответстващо на необходимостта от адекватна защита срещу последствията от епидемиологичната обстановка, във връзка с която се прилагат подобни мерки. Този вид мярка оказва неблагоприятно въздействие както върху физическото здраве, така и върху емоционалното състояние на гражданите.

Оспореното ограничение е във видимо противоречие с принципа на чл. 6 от АПК, а именно липса на съразмерност спрямо евентуално преследваната цел: ограничаване на физическа близост между големи групи на хора, част от които може да са носители на вируса COVID-19 и да разпространят зараза.

Наложеното ограничение, посредством което се цели постигане на социална изолация, създава обективни предпоставки за значително и трайно увреждане на здравето на граждани, чрез понижаване на техния имунитет. Това поставя под въпрос дали административният орган е изпълнил своето задължение за изпълнение на своето правомощие (което безсъмнено притежава министъра на здравеопазването) по разумен начин. Със забраната за посещения на паркове и градски градини, както и спортни и детски площадки на открито, очевидно се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от действително необходимото. Наложеното ограничение представлява мярка, която е ненужно неблагоприятна за гражданите и обществото, без тази неблагоприятност да обслужва постигането на целения от органа резултат. Още повече като се има предвид, че практичността и полезността на търсената социална алиенация също са доста спорни от гледна точка здравето.  Следователно, оспорваната мярка, наложена без достатъчно обосновани медицински аргументи за това, е в нарушение и на принципа на чл. 7 от АПК за истинност, основавайки се на действителни факти, които да позволят обективна преценка за необходимите мерки.

От една страна, подобно ограничение принуждава гражданите да преседяват повече време в затворените си домове, някои от които с много хора на малка площ, в които достатъчно свеж въздух трудно може да бъде осигурен, особено при по-ниски външни температури. От друга страна, лишаването на гражданите от възможността да извършват целенасочена физкултурна и спортна дейност (която за повечето хора в съвременното ни общество е ежедневие) не само влияе върху физическото здраве, но и нанася, без съмнение, негативно въздействие върху емоционалното състояние на гражданите и на имунната им система (Аnima sana in corpore sano). Парковете и градините заемат огромно пространство в много български градове и служат не само като рекреативни зони за тренировка и разходка, но са и пешеходни артерии за хиляди хора в страната, които ги използват за придвижване. Съвсем не за пренебрегване е въпросът, че за някои жилищни райони преминаването през парк е единствения начин за безопасно достигане до мястото, на което работят. Такъв пример са кварталите Изток и Изгрев в София, чиято връзка с центъра е посредством градски транспорт (чието използване в момента е изрично обявено за непрепоръчително) или пеша през Борисовата градина; предвид забраната за преминаване, достъпът до центъра от тези квартали се осъществява по пътното платно на бул. „Драган Цанков“. Заобикалянето на парковете и градините принуждава гражданите да минават по улици пълни с трафик и да дишат замърсен с газове и микрочастици въздух, което отслабва имунната им система и белите им дробове, които са именно мишената на COVID-19 и ги предразполага към тежко протичане на болестта.

Вероятно из страната има множество подобни примери за паркове и градинки, които свързват отделни части на населеното място.