Стив Ханке: Отчаяният устрем на България към чакалнята на EРM II е фарс

дълго след преминаването на кризата. Всъщност всяка криза носи със себе си увеличаване обхвата и мащаба на властта на държавата. И с това животът става все повече под контрола на държавата и обръча на бюрократите.

И така, заедно с всяка криза след Първата световна война наблюдаваме огромни увеличения на политизирането на живота. Налице е всеобхватна тенденция към превръщане на всички въпроси в политически въпроси, всички ценности в политически ценности и всички решения в политически решения.

Моят ментор и добър семеен приятел, покойният нобелов лауреат Фридрих фон Хайек ясно посочи дълготрайния проблем, който ще дойде с новия световен ред. Както казва Хайек: „Критичните ситуации винаги са били претекст за ограничаване на личната свобода.

Можете ли да ми дадете пример за такива „увеличения на властта“ и „заграбване на власт“, както се изразихте?

Няма по-добър пример за увеличение на властта от този на Международния валутен фонд. Създаден като част от споразумението от Бретън Уудс от 1944 г., МВФ е отговорен предимно за разширяване на краткосрочни, субсидирани кредити за страни, които изпитват проблеми с платежния баланс в следвоенната система на обвързан валутен курс. През 1971 г. обаче Ричард Никсън, тогава президент на САЩ, затвори златната ниша, сигнализирайки за срива на споразумението от Бретън Уудс и, вероятно, за унищожаване на първоначалната цел на МВФ. Но оттогава МВФ използва всяка т. нар. криза, за да разшири своя обхват и мащаб.

Петролната криза от 70-те години на миналия век позволиха на МВФ да се преоткрие. Тогавашните шокове налагаха вземането на повече заем от МВФ. От 1970 до 1975 г. кредитирането на МВФ реално се удвои.

С избирането на Роналд Рейгън през 1980 г., изглежда, че опортюнизмът, управляван от кризата, може да бъде ограничен. Въпреки това, с настъпването на мексиканската дългова криза, се изискваше повече кредитиране от МВФ, за да се предотвратят дълговите кризи и банкрутите. Тази обосновка беше използвана не от някой друг, а от президента Роналд Рейгън, който лично лобира пред 400 от 435-те конгресмени, за да получи одобрение за увеличаване на квотите в САЩ в МВФ. Заемите от МВФ отново се увеличиха, като се увеличиха реално с 27% по време на първия мандат на президента Рейгън. МВФ е като хидра. С всяка криза тази организация измисля някакъв нов мотив, за да завземе повече власт и пари под предлог да предотврати поредната криза.