Защо всички са оправдани по убийството на Луканов и свързано ли е със смъртта на Илия Павлов?

израснали заедно”.
Не е известно някога Луканов да е бил съдия, прокурор или дори следовател като „топ” Ботьо Ботев. Нещо повече, след идването на СДС на власт и назначаването на Иван Татарчев за главен прокурор, самият Андрей Карлович е вкаран в ареста. Срещу него се води следствие.
По кой точно начин Луканов да е накарал прокуратурата, която го сложи зад решетките, да атакува Мирчо Спасов – бащата на Румен Спасов.
За по-младите читатели нека да напомним, че въпросният Меирчо Спасов е ръководителят на програмата за създаване на концлагери от комунистическия режим в България, където наред с престъпници, лежат и редица интелектуалци, които тогавашната власт има за своя опозиция.
В този смисъл е напълно закономерно да бъде осъден, тъй като много от тези хора не просто лежат в концлагер, те са изтезавани, някои са убивани без съд и присъда, затрити са съдбите на целите им семейства.
Лъжа е и твърдението на Ботьо Ботев, на което – представете си колко несериозно, се крепи цяла обвинителна теза, че експремиерът и сина на палача били израснали заедно. Това е напълно невярно, защото Спасов е 8 години по-малък от родения в Москва Андрей Луканов.
Пристигнал в България вече отраснал, той е син на вицепремиера по онова време Карло Луканов и също като него живее в правителствена  вила в полите на Витоша, София. В същото време Румен Спасов расте като син на шефа на МВР-Плевен. Баща му става шеф на МВР в София през 1954 г., но е далеч от нивото на другия татко – външен министър. Висшата каста от онези години няма никакъв допир със служители като Спасов, контактите им – и то само служебни, стигат макс до ниво зам.-министър.  Луканов не би общувал с 8-годишен провинциалист, който просто не е имал къде да го срещне, камо ли да „отрастват заедно”.
В този смисъл не е учудващо, че водено от подобни лесно проверими и глупави лъжи – случайно или съвсем нарочно, следствието по убийството на Андрей Луканов, както после и следствието по убийството на Илия Павлов, не стигат до никъде.
Не, защото някой ги натиска – както колегите им по убийството на Кенеди. А, защото толкова си могат „малките сиви клетки” на онези, на които е поверено толкова важно разследване.



На Б. Ботев, като Сталиновия прокурор Вишински, не му остава нищо друго, освен да приеме „самопризнанието – царицата на доказателствата”


Така се стига до къщата на ужасите, където са измълчвани буквално отвлечените от нашите служби от родината им Александър Русов и Андрей Кичатов, за да им бъдат изтръгнати несъществуващи признания. Поръчител от калибъра на жертвата, дори не е търсен, набедени са лица от приятелския и бизнес-кръга на Румен Спасов, чийто мотив е