Арестуваха ме за дрога първи от известните и спрях: Део

– Здравей. Ще говорим на „ти”, защото се познаваме от много години...

– Да.

– Искам да започнем с личната ти история със зависимостите: как тръгна, докъде стигна и как я приключи?

– Започнах да работя едно централно софийско заведение – Ел Кабана се казваше, което в момента е Кино Кабана. Работих там в продължение на две години. Графикът ни беше 24 на 48, без почивки.

– Като в болница...

– Е, ние лекувахме по друг начин хората.... Но да, без почивки, без море, без планина. И тоя график в един момент започна да натрупва една физическа умора в мен. Мина година и половина и един много харизматичен колега от популярно софийско заведение – Алиби се казваше...

– Някои го помним...

– Да. Някои помним абсолютно. И дойде да работи при нас. Видя ме в какво състояние съм, че съм поуморен. Вкараха ни в една смяна и ми каза: „Моето момче, изглеждаш ми малко уморен. Искаш да ти дам едно хапченце, което обича кръв, така ми го представи – и то ще направи така, че умората ти да изчезне”.

Тоест, първата вратичка, през която субстанции влязоха при мен, беше чисто физическата умора. След това вече, когато започнах да употребявам някакви неща, започнах и да си оправдавам поведението с детски травми, не знам си какво, нали, някакви лични провали и така нататък. Но първата вратичка беше чисто физическата умора.

Съгласих се да го пробвам това хапче. А то се оказа всъщност за лечение на астма, за това се ползва нормално. Продаваше се свободно в аптеките и хора, които тренират, го ползват за нещо като стероид. Няма да казвам как се казва.

– Естествено...

– Без значение, но наистина е факт, че когато го взех, след около 30-ина минутки почнаха едни мравки да ми ходят по главата, отвориха ми се белите дробове. Всъщност тогава се пушеше в заведенията много и успях да се надишам страшно много с пасивни цигари точно в тоя ден.

Но е факт, че умората ми приключи за определеното време, в което хапчето ми влияеше.

Прибрах се вкъщи, вече почна да ме пуска. Бях супер смазан, с кървясали очи, а тия дробове: кашлица жестока заради цялото това нещо. Много сериозен дроп имах и следващата смяна, след тия 48 часа почивка, като се върнах на работа, директно отидох при него и го попитах може ли да ми даде отново.

Малко по-късно вече, след като тая вратичка се отвори, друг човек също много харизматичен, важен за мен впоследствие – съдбата ни е държала заедно дълги години – по време на едно събитие пак там обиколи цялото заведение с една чинийка.

Така я носеше през всички хора и чукна на барманската врата, отвори и вика: „Това е за тебе”.

И на чинийката имаше две дебели линии. Една тръбичка ми даде, една банкнота и каза: „Това е за теб”.

И така – 10 години.

Всъщност и двете лица, които ми показаха това нещо, бяха харизматични и интересни личности. Не бяха паднали в канавката, каквото беше разбирането за наркоман. С тях не беше въобще така...

– И докъде стигна 10 години по-късно?

– 10 години по-късно: до сериозни падения личностни. Значи аз да ти кажа си мисля за трите валути такива, които имаме в живота, основни – пари, здраве и време. И трите удари.

Успях доста пари да похарча в тази посока. Определям се за нещо като средна класа. Надявам се, че съм такава. Сметнах за тия 10 години зависимост, че съм похарчил 157 000 лв...

– От старите пари, колкото все едно сега е в евро сигурно, ако не и повече...

– Да. Трябва да ти кажа, че толкова ни струва къщата в Годеч, в която живеем. И за която кредити трябва да изплащаме още. Няма да ти казвам повече.

Тоест: „вземи и си плати, глупако”.

Втората валута: здравето ми. 17 развалени зъба в устата. Като отидох на зъболекар, моята зъболекарка д-р Виделова каза: „Моето момче, ти на колко си години. Скоро си за чене”.

Успя да повъзстанови ситуацията. И още удари: сънят изчезна, главоболие постоянно, лични отношения с майка ми и сестра ми, които са ми най-близките хора в живота, бяха отсъстващи.

Не знам, честно да ти кажа, как съм си вършил и професионалните задължения не знам, но явно съм бил млад и съм успявал да възстановя по-бързо.

– И как го спря това нещо?

– Съдбата ми показваше постоянно, че не трябва да продължавам. Бях арестуван. Аз съм една от първите – направо първата популярна личност в България, която са арестували за притежание на наркотици.

В Първо районно изкарах едни 24 часа. Казах си, че ако изляза оттам и всичко е наред, после ще спра. Но зависимите често така повтаряме: „Само сега, Господи, само да мине сега, тоя етап и край. Повече няма да се докосна”.

Стигнах до едно много сериозно личностно падение, след което вече знаех, че оттам-нататък това нещо трябва да приключи. И лека-полека, с даване на обети в началото започнах спирането.

Знам, че един нов навик се изгражда за около 21 дена. Започнах да се движа в тая посока.

Дичо ме заведе в боксовата зала на Славия при Краси Чолаков, където започнах да се занимавам. Принципно цял живот съм се движил, танцувал съм, спортувал съм, но тоя период около това заведение, в който така се завъртяха нещата, спортът се отдалечи от мен.

Та лека-полека започнах да се връщам отново към спорта. Боксът – пет години в залата, ми помогна страшно много.

След това започнах да бягам, да тичам. Заобичах и този спорт. В момента не мога да живея без едни 5 до 10 км на ден.

Една дихателна техника много ми помогна. Оказа се, че там също има много мощни практики. В интернет човек може да влезе и да провери за силата на дихателните техники.

Това изигра много сериозна роля терапевтична.

Това, което навремето беше първото, за което бях чувал, е Холотропно дишане.

Аз говоря абсолютно за личен опит. При мен наистина помогна. Моят личен опит ми показа, че това нещо ми помогна.

През тази техника, през която аз преминах, се нарича Содаршен крия. Но има и техниката на Вим Хоф, както казах, Холотропно дишане.

Хората могат да погледнат онлайн, да потърсят и да открият нещо за себе си, което би им импонирало.

А след като дишаш интензивно тези 40 минути, в които това нещо се случва, буквално по цялото тяло едни гърчове се получават.

Не трябва да спираш, това също е много важно. Поне при тази техника, през която аз преминах.

Завършва с една релаксация 15-минутна.

Ревах, казвам ти, плаках, какво ли не от мене излезе.

Завършва се с една релаксация, която се оказа, че всъщност е медитативно състояние.

И през тази дихателна техника се научих да медитирам. Медитирам си сега всеки ден по 20 минутки и това бягане, за което ти казах, го правя.

Имам си любими спортове, които практикувам, докато когато съм в годишна отпуска и от Тотото ме пуснат.

Отивам в Гърция, имам любими ветровити острови. Там карам уиндсърф, който също е много магнетичен спорт.

Две стихии – вятър и море, които се събират в едно и са нещо много силно. Буквално там си под наркоза, обаче от нещо готино.

Това ми помогна. Срещата с жена ми помогна, моята съпруга Мариана.

Две деца имаме, вече на 7 и на 10 години.

За съжаление наблюдавам и в сферата, в която съм, мои колеги...

Може човек според мен да направи грешка. Но поне, ако е направил всичко, което зависи от него и е бил донякъде чист, може по някакъв начин да се обясни защо е станала тая грешка.

Да, стига да не е нещо непоправимо и донякъде да успееш, след като си научиш урока, да продължиш с живота си напред.

Но покрай субстанции, алкохол и така нататък могат да станат непоправими неща.

И аз сега осъзнавам, след толкова години, Боре, да ти кажа, че всъщност колкото и да ми е било трудно – 25 години съм...

– Звезда!

– Да, така да се каже.

– Добре, „водещ”...

– Наскоро един полицай ми каза: „Какво е толкова трудно в твоята работа?”

Аз викам: „Господин полицай, за мене това е липсата на анонимност”.

И той вика: „Все едно аз да съм постоянно с униформа”.

Аз викам: „Да, нещо подобно”.

Защото имам чувството, че щом изляза от вкъщи, вече все едно съм на работа.

Което след годините успях да балансирам, но в началото...

– Хората очакват винаги да си весел, пък ти не може да си винаги весел, няма как. И все да разказваш някакви готини истории...

– Нещо, с което ти се справяш страхотно в интерес на истината.

– Благодаря.

– Както и ти каза – на 50 човек получава истинското си лице.

Надявам се да съм открил истинското си лице в момента и да имам отговорност към жена ми, към децата ми.

Сега, поне в момента, да знам, че аз за себе си, за тялото си, за психиката си съм направил всичко, да мога и в професионален план – колегите ми да разчитат на мен в тотализатора, или ако имам някакви други ангажименти, да знаят, че съм на разположение 100%.

– Понеже спомена децата, а едно изследване на голяма компания, няма да я споменавам за България, показва, че при 10-11-годишните пушат, т.е. признават си, че пушат 9-10%. А вероятно процентът е по-висок. Просто много от тях не си казват. Ти си известен враг на пушенето. Първо да кажеш защо и второ как ти говориш на твоите деца за тия неща?

– Замислих се, че това е единственото, което ме подмина. Това и хероин също не съм пробвал. Слава Богу! Такъв страх от тая игла...

На децата ми мога да повлия само с личен пример. Както и на хората, които ме наблюдават.

Аз, каквото и да говоря, моите деца вече се превърнат в огледало на мен.

– Да, децата имитират и е нормално, когато има добър модел, те да имитират добър модел...

– Добрия модел, да...

– Макар че средата си е среда също и има голямо влияние...

– Имам предвид, че все пак вкъщи, като родител, се изпускам от време на време и не ме виждат в не най-красивите ми, как да кажа... Викове.

– Не може да повярва публиката на тези неща...

– Децата – две момчета на 7 и на 10 са в състояние да...

– Да те влудят.

– Да, превръща се в една MMA арена.

Това с цигарите, да ти кажа, както и с алкохола, това е една от доста социално приетите зависимости.

Моите деца, тази, с която основно се сблъскат в момента, е зависимостта към устройствата.

Знам, че с жена ми там губим донякъде битката и затова имат поставени от нас някакви ограничения.

– А тези устройства засилват другите зависимости. Между другото, това психолозите са го доказали.

– Тоест това е все първата им зависимост.

Аз виждам тяхното състояние, държейки таблети или телефон. Поне все още нямат социални мрежи.

В училището в Годеч „Проф. д-р Асен Златаров” ходят без телефони там. Г-жа директорката Надя Борилова е изградила правила.

Учителките на Боби и Теди се стараят в училище децата да ходят без телефони, но иначе имат едни игри в момента Roblox и каква беше друга?...

– Все едно...

– Както и да е.

Да, децата там живеят, имат си паралелен свят.

И когато се отделят от устройствата, когато им кажа: приключвате, имат една 10-15 минутна абстиненция.

И, както ти каза сега – това, което ме кара и да се замисля още по-дълбоко, че това е първата вратичка за тях към другите зависимости и тя идва много по-рано.

Иначе научиха английски, да ти кажа, покрай тези устройства, което е плюс.

И същевременно, знаеш ли, ако им ги отнема, ще бъдат донякъде аутсайдери в свят, който всички сме и не знам какъв е правилният подход.

– Е, личният ти пример най-вероятно...

– Има един родител, който според мен би било интересно да поканиш и който би могъл да разкаже как е възпитал децата си, които за мен са пример.

Имаме много от новото поколение и спортисти. Това е г-н Замфиров – старши, бащата на Тервел и Малена Замфирови.

Мисля, че имат пет деца или осем и той по някакъв начин по-големите се грижат за по-малките.

И те са абсолютен пример за това как понасят и победи, и загуби в живота.

Според мен гледната му точка би помогнала много на такива хора като мен.

– А защо толкова ти си срещу пушенето? Пак ли заради заведенията, където са те тровили толкова години пасивно?

– От дълги години съм бил и сервитьор, и в последствие – барман.

Като почнах от една верига пицарии, която вече я няма в България – Pizza Hut.

В онези години тук-там имаше отделение за пушачи и за непушачи...

Серьожата, вторият ми баща, пушеше и помня майка ми как го пъдеше на терасата постоянно.

Не, не ми харесваше тая миризма и това, че ми оставаше по дрехите.

Казвам по навремето, като се прибирах от работа от Кабана. Първото нещо, което беше – под душа, всичко свалям и си пера на ръка това, защото миризмата ме побъркваше.

– Да, което пак е готина терапия...

– Имам един голям нос и чувствителен – винаги ме дразни миризмата на цигари.

– Ясно. Сега ще чета малко от телефона, защото излязоха интересни данни. Те важат за наркотиците, но същото е и с пушенето на цигари, защото то пушенето е много видове вече. И май нито един не е добър, поне според изследванията.

– Поне за миризмата някак си да намалят ефекта от нея, но май за тези, които ползват устройства не са добре...

– Имаме 46%, което са си половината българи, и те твърдят, че познават зависими хора. Което значи, че половин България казва: „Другата половин България е на наркотици или такива неща”. 42% сочат, че причината човек да стане зависим е натискът от социалната среда, а психолозите го наричат „социален билет”. Тоест ти не си приет в някаква готина банда. Компания, ако не си пушач или с друга зависимост...

– Точно.

– Общо взето, пак толкова – 39% казват, че липсата на родителски контрол е проблемът. Според теб, то ясно, че всичко взето заедно, но кой е всъщност е големият проблем, за да е доста масово пушенето на какво ли не? Лесната достъпност, това да си готин в един толкова „инстаграмен свят” или кое е?

– Боре, ако намерим отговора на този въпрос, ще бъде много...

– Нобел ли ще вземем? Добре.

– В шоубизнеса по-голям ли е проблемът с наркотиците и защо? Според теб хората ли са повече на показ в бранша и затова ли изглеждат по-голям процент в шоубизнеса?

– Голямата част от новите поколения в шоубизнеса с натоварването, на което трябва да издържат, като че ли се пазят от това и постигат съответните си успехи.

Там много се изостриха нещата и нямат право в момента. Трябва да са във форма, за да издържат според мен на турнета и на създаване на снимки, на клипове, срещи с фенове.

И това си е така вече световен мащаб – искрено се надявам, или може би вече от моя опит това наблюдавам...

Знаеш ли, сега като говорим, имам чувството, че говорим за мен в миналото, е като че говорим за човек, който не е съществувал...

– Минал живот.

– Минал живот, да.

Според мен и средата много се промени. Преди, за да стигнеш до наркотици, трябваше да се движиш в определени среди, да познаваш определени хора.

Сега дилърът може да е в съседната класна стая.

Тези синтетики са много опасни. Тази дрога, другата, която всъщност е най-опасното, не искам да я споменавам, с Ф започва. Не искам това, но и тя достига до България.

Там знам, че и резултатите са...

– Зомбита са резултатите...

– Да.

Обаче не искам да живеем в страх. Ще победим някак си, не знам как.

Сега се фокусирам в моя периметър. Ходя на срещи, да ти кажа, в район Изгрев и из България.

Много благодаря на Камелия Кюркчиева, която ме кани вече четвърта поредна година, и на клубовете Ротари, които ме канят.

Разказвам моята история.

Главното е, че не трябва да ни е страх и не трябва да се предаваме според мен, защото иначе животът минава, той почти мина.

– Стига сега, още 50 години поне...

– Да, даваме още пред себе си. И аз, и ти.

Баба ми Даша на 24 септември ще стане на 100.

– Да ти е жива и здрава!

– Благодаря!...

Та с личен пример и с по-голяма информираност сега можем да победим.

Преди, когато аз бях млад, нямаше такива глупаци като мен сега, които да излязат публично и да разкажат за своите проблеми.

– Да.

– Не знам дали моите са били толкова сериозни наистина.

Близки мои приятели, да ти кажа, от сферата, в които сме бачкали, викат: „Ти малко прекаляваш”.

Викам: „Това е моята визия, да ти кажа. Аз така го усещам”.

Виждал съм много сериозни дупки и собствени падения и се радвам, че това нещо е зад гърба ми.

И като остана зад гърба ми, все едно такова тревно поленце има около мен.

Почнах да поливам и тревата в него започна да става все повече, все по-гъста, все по-зелена.

Дай Боже и да даде някакъв резултат това семе.

Защото животът, когато е нормален, и без да си зависим, според мен е изключително труден.

Но поне, когато човек е адекватен, може да посрещне изпитанията на живота относително хладнокръвно и да премине през тях с достойнство.

– Супер, много ти благодаря! Надявам се поне един човек да сме отворили.

– Аз все си мисля, че тези кампании и ти това, което правиш, все едно минават.

Не знам кой е правилният подход, но същевременно трябва да има такива кампании.

Трябва да се говори, защото един човек, едно момче има, което ме откри – Георги Арнудов. Дано не бъркам името му.

Георги Арнудов ме откри на едно събитие и каза: „Следя ти всичките интервюта и всичко, което казваш, на мен ми влияе”.

Викам: „Ето, един човек, евала”.

– Че ти си гуру. Браво! И с един последовател пак си гуру...

– Да, един, но той ме намери, да. И каза: „Твоите думи ми повлияха”.

– Супер.

– Така че, с този наш разговор на един човек да повлияем, пак има смисъл.

– Много ти благодаря!

– И аз, Боре. Удоволствие беше за мен. Искрено!

Борис Ангелов