Имунитет и с 20% срещнали К19: научно изследване

 От Лиз Барнеу, Mediapart, 22 май 2020, водеща медия за журналистически разследвания във Франция

Превод Биволъ

Прагът на колективния имунитет срещу Covid-19 може да е между 10 и 20% само, много по-нисък от първоначалните оценки, според научни публикации все още слабо известни във Франция. Това е добра новина. Но при условие да се идентифицират и държат затворени входните точки на вируса, уточняват учените.

Докато 60-70% от населението не бъде имунизирано, епидемията ще продължи своя болезнен ход, твърдят научни публикации и статии в печата от единия край на планетата до другия. От началото на епидемията тази прогноза изглежда консенсусна. Проблемът е, че моделите, използвани за определяне на този праг, се основават на епидемия, която прилича на грип, където приблизително всеки има еднаква вероятност да зарази всеки друг индивид. Това, което наблюдаваме в момента, е твърде далеч от тази картина. Използвайки нови модели, изследователите понижават този праг за колективен имунитет. Той е оценен толкова ниско, че публикациите им са като паве в блатото.

Колективният имунитет е идеята, че в населението има някакъв вид имунна система. За индивида не е необходимо всички негови клетки да са се сблъсквали с патоген, за да се развият антитела, които да защитят целия организъм. Точно същото е и в мащаба на „популацията” – не е необходимо всеки индивид да се среща с този микроб, за да бъде защитена цялата група.

Ако приемем, че инфекцията води до трайна форма на имунитет (което остава да се докаже), тогава с напредването на епидемията броят на имунизираните хора нараства. При това нараства така, че за заразения човек става все по-трудно да премине пътя на неимунизиран човек, на когото да предаде своите вируси. Неминуемо ще дойде време, в което, ако вирусът няма други гостоприемници освен човешкия вид, той ще приключи съществуванието си в няколко “задънени улици”, от които вече няма да може да се пренася и възпроизвежда в други индивиди. Това ще подпише края на епидемията.

Целият въпрос е следователно какъв процент от имунизирани индивиди трябва да бъдат достигнат, за да се стигне до “точката на прегъване” и да бъде защитена цялата популация (така наречения HIT или herd immunity threshold б.прев.) „Повечето от моделите, използвани в общественото здравеопазване за оценка на този праг са на повече от петдесет години и се основават на средностатистическия индивид. Но днес знаем, че не можем да вземем предвид средния индивид за този вид изчисление, още по-малко, когато има толкова много хетерогенности в една епидемия “, изтъква Лоран Ебер-Дюфрен, изследовател в интердисциплинарната лаборатория на Vermont Complex Systems Center, САЩ, и специалист по „мрежова епидемиология“.

Всъщност хетерогенността (разнородност б.прев.) несъмнено е водещата дума в настоящата епидемия. Географска хетерогенност (вирусът е концентриран в определени области и подминава други), но и индивидуална хетерогенност (някои индивиди са по-склонни да бъдат заразени и да предават вируса от други), като двете несъмнено са свързани. В Китай изследванията, проведени върху повече от 1500 души, показват, че само 8,9% от заразените индивиди са отговорни за 80% от случаите на вторично заразяване. Неотдавнашно математическо моделиране води до същия порядък. Накратко, много малко хора допринасят за разпространението на епидемията. В допълнение, тези лица, известни като “свръхразпространители”, не заразяват “който и да било” индивид: те заразяват предимно хората, с които са имали близък и продължителен контакт, най-вече в затворена зона.

В условията на ограничителни мерки често това са хора, които споделят един и същи апартамент, или обитателите на един и същи старчески дом. Извън периода на ограниченията това може да включва например певците от един и същи хор, участниците в един и същ същия клас по фитнес, поклонници от едно и също място за поклонение, колеги по месторабота (кланици, рибни заводи и др.), купонджии от един и същ нощен клуб и т.н. По този начин, епидемията напредва по рязък и локализиран начин, от клъстер в клъстер.

Въпреки това, моделите не успяват да отчетат този нехомогенен начин на разпространение. Те се основават на средна заразност на вируса, известния R₀, наричан още коефициент на заразяване. Той представлява броя на индивидите, които един заразен човек заразява средно. Дори по-сложните модели, които стратифицират населението по възрастова категория, например, все още предполагат хомогенно разпространение на вируса във всяка от категориите. „Една от основните им хипотези е, че вероятността някой да се зарази е същата като вероятността той да зарази други хора, а това без съмнение е непълнота“, коментира Антоан Флао, епидемиолог и директор на Института по глобално здравеопазване в Университета в Женева.