Имунитет и с 20% срещнали К19: научно изследване

„В условия на спешност често правим най-простото, за да бъдем бързи и полезни. Най-простото е да се вземе предвид хомогенната заразност, обяснява Габриела Гомес, математик от Школата по тропическа медицина в Ливърпул. Но колкото по-дълго трае епидемията, толкова повече време трябва да прецизираме изчисленията си и да включим различните източници на хетерогенност в нашите модели.” С този подход експертът по моделиране на епидемиологията и нейните съавтори са определили прага на колективен имунитет между 10 и 20% (прочетете публикацията им тук). Това е до шест пъти по-малко от общоприетото число от 65%.

„Ние също получаваме подобен резултат с праг около 14%, веднага щом вземем предвид тези силни хетерогенности“, добавя Лоран Ебер-Дюфрен.

Логиката е следната: по естествен път вирусът ще удари първо хората, които са най-изложени на най-голям риск от заразяване. Веднага след като тези хора придобият имунитет,  вирусът губи възможните си за входни точки и епидемията започва да намалява. Всъщност повечето вторични случаи няма да предадат вируса толкова ефективно или дори изобщо няма да го предадат. Всичко се случва така, сякаш вирусът взривява основните си боеприпаси в началото на епидемията. А повечето от искрите, получени по време на тези първи огнища, не успяват да запалят други пожари.

В този контекст въпросът не е толкова да се знае какъв процент от населението ще бъде заразено, преди да достигне колективен имунитет, отколкото да се разбере кои са тези любими входни точки на вируса. В момента обаче все още има сериозна липса на данни за идентифицирането им. Дали тези входни точки са характерни при определени личности, които по природа са „свръхразпространители“? Едно проучване например показа, че някои хора произвеждат много повече пръски при говорене, отколкото други, което прави по-голяма вероятността те да заразят хората около тях.

Многобройни публикации (като тази) разкриват също, че продължителността на заразността не е еднаква при всички пациенти. Друга научна статия предполага, че при определени индивиди инфекцията предпочита да се засели в горните дихателни пътища , като по този начин ги направи по-заразни.

Едно съвсем ново проучване излага хипотезата, че някои индивиди, които вече са били изложени на други коронавируси, биха били частично имунизирани срещу SARS-Cov-2, за разлика от тези, които никога не са се сблъсквали с други патогени от същото семейство вируси. Друга хипотеза: тази индивидуална променлива зависи от щама на вируса, като някои мутации могат да доведат до по-добро възпроизвеждане на вируса вътре в дихателните пътища.

Възможно е обаче свойствата на индивидите или вирусите да не са толкова важни в тази хетерогенност. “Настоящите данни най-вече подчертават важността на контекста на инфекцията и ролята на всеки от нас в нашето общество“, казва Лоран Еберт-Дюфрен. По този начин, колкото по-висока е вирусната доза, която даден човек получава, толкова повече той самият може да стане заразен. И колкото повече този човек е в близък контакт с много хора, на затворени места, толкова повече ще са заразените от него жертви.

Очевидно мислим за медицинския персонал, но и за тези, които работят в градския транспорт, във фитнес залите, барманите, касиерките, стюардесите… Това създава истински организационен проблем, защото ако ние заместим тези хора веднага, щом се разболеят, то входните точки за вируса ще са непрекъснато широко отворени, отбелязва изследователят от Квебек.

Друга голяма неизвестна е еволюцията във времето на това неравномерно предаване на риска. „Мрежата ни днес може да е разнородна, защото основните работници са на фронта, докато повечето от нас са вкъщи“, казва Натали Дийн, биостатистик в университета във Флорида. Но какво се случва в “мирно време”? „Няма ли нашата мрежова структура да стане по-хомогенна?“ Това би било много лоша новина. Всеки от нас би се превърнал в отворена врата за вируса, който след това би могъл да навлезе в гигантския организъм на населението от всички страни. Това би довело до втора катастрофална вълна.

„Резултатът от нашите модели е обусловен от физическото дистанциране, признава Каетано Суто-Майор, съавтор с Габриела Гомес от проучването, обявяващо праг на колективен имунитет от 10%. В този смисъл нашето изследване не заключава за безполезността на мерките за сдържане“, настоява този изследовател от Националния здравен институт в Бетесда, щата Мериленд, като така прекъсва полемиката, която последва публикуването им. Някои виждаха в тези публикации обосноваване на подходите за оставяне на вируса да върши своята работа и залога върху колективния имунитет.

Освен това този прочут праг на колективен имунитет съответства на момента, след който епидемията започва да се забавя. “Без превантивни мерки веригите на предаване продължават известно време и крайният процент от населението, което ще бъде заразено, надвишава този праг“, казва Габриела Гомес. При средна степен на смъртност от вируса, колебаеща се около 0,7%, дори ако епидемията зарази само 20% от населението, това неизбежно би довело до много смъртни случаи…

От Лиз Барнеу, Mediapart, 22 май 2020

Превод Биволъ