Кметът не живее в света на софиянците: Ив.Таков

В София градската власт и гражданите имат напълно различен дневен ред. Това са два свята... Единият от тях обаче има възможност на всеки 4 години да направи другия излишен и да го отстрани.

 Голяма част от настоящия мандат на управление в Столична община е подчинена на кризисен мениджмънт и ПР акции. Всички помним стачката в градския транспорт, както и кризата с боклука. Управлението на кризи е задължителна, неминуема част от всяко едно управление. Но когато липсва визия и концепция за развитие, само това ти остава – да се мъчиш да се справяш с кризите, които сам си предизвикал.

 Съвсем наскоро внесохме доклад за изграждането на общински многофункционален център за безопасно и спортно шофиране. В този център предвиждаме да има модерен полигон за повишаване на квалификацията на шофьорите, изграждане на образователен център по пътна безопасност за обучение на деца и така необходимата драг писта, с която драстично да намалим изключително опасните незаконни състезания по улиците на София. Мога да кажа, че и по двете теми с кмета Терзиев имаме много добро разбиране и работим в една и съща посока. 

От милионите в бюджета на Столична община има ефект, когато той е функция на идея за развитие на града. Бюджетът изразява политиките на управляващите. Когато бюджетът се възприема и се мисли като счетоводен баланс и инструмент за удовлетворяване на някакви частни интереси, се стига до усещането на хората за занемарен град и липса на ефект от средствата. То е като да имаш много пари, но да решиш да ги "инвестираш" в игри в казино, вместо в нещо полезно, което ще подобри качеството ти на живот.

 За града се мисли като за пространство, от което някой ще изкарва пари, а не за място, в което хората трябва да живеят добре. Това са две тотално различни концепции. Тук става въпрос за идеологическо разбиране, за ценностна система. Градът не може да бъде едновременно и двете – и пазар, и място за живеене. 

Тази година вдигнаха виенско колело край посечения Паметник на Съветската армия, догодина може да има влакче на ужасите – знам ли?! Някои хора гледат на това място като на територия от картата на София. За нас то е идея и смисъл. Място за памет. Едни безродници го превърнаха в инструмент за политическа борба. Общност, която разбира важността на уроците от историята, не се гаври с паметници. Истината е, че посичането на монументи не решава нито един проблем на София. Но сме стигнали до абсурдното твърдение на някои: "Може да е мръсно, може да е гадно, ама поне го бутнахме!". Този път е без изход.

Иван Таков, шеф на БСП-СФ и на червените в СОС пред Филтър