Нещастната фамилия Павлови 4

Малко преди изборите през лятото на 2001 г., които доведоха Царя на власт, Илия Павлов направи знакови крачки. Той покани Симеон Сакскобургготски да разгледа неговата туристическа гордост – Шведския хотел в Константин и Елена и сателитните му бази, които бе нарекъл Гранд Елиас на свое име.
Още по-знаково обаче беше посещението на Ахмед Доган на откриването на обновения негов хотел Интернационал на Златни пясъци. Демонстрациите бяха ясни за всички.
Реденето на царския кабинет отговаряше на очакванията на Мултигруп. Нейният представител за Русе Димитър Калчев си легна като червен кмет на града и се събуди либерален министър – монархист.
На пръв поглед постният му портфейл Държавна администрация всъщност трябваше да го превърне в неформален лидер на кабинета, който да балансира отношенията между коалиционния партньор ДПС, неорганизираните жълти и подкрепящите ги негласно бесепари. Да, ама не!
Всъщност силната фигура в управлението се оказа Стоян Ганев. Бившият министър на външните работи в първото демократично правителство на България и шеф на Съвета за сигурност на ООН имаше силно влияние и върху премиера, и върху неговата парламентарна група, голяма част от която сам бе наредил след поредица от срещи в любимия му софийски хотел Хилтън.

Без и сам да знае, Ганев се бе превърнал във враг на Илия Павлов

Причината е проста – беше препятствие за него да превърне царския кабинет във втора серия на правителството Беров от 1993-1995 г. Освен със заграбването на соцбогатствата, то нашумя и с етикета, даден от следващия премиер Ренета Инджова. Тя го нарече Правителство на Мултигруп. И действително – заставането на входа и на изхода на Кремиковци, което доведе комбината до познатия днес колапс, вземането на Шведския хотел и Балкантурист за малки суми, както и точенето на други държавни фирми направиха групировката Мулти бизнес колос.
Нито Стоян Ганев, нито Царят обаче имаха намерение да се превърнат в поддържащи актьори в повторение на старата история. Като опитен дипломат, Симеон предпочете да жертва шефа на политическия си кабинет и свой сив кардинал, но и попари стремежите на олигарха Павлов.
Е, даде му шанса да си направи малко международна реклама като през 2002 г. настани гостите на сватбата на дъщеря си княгиня Калина с мореплавателя Китин Муньос в хотелите на Илия в Боровец. Принцове, принцеси и богаташи от цяла Европа, заедно с десетки чужди и стотици български журналисти се стълпиха в очуканите Рила и Самоков и потапяха мъката от запуснатите туристически обекти в литри уиски в нощните им барове. Царят бе забавил плащането на дължимите суми, за да види дали мултаците ще го изтропат в смешното ни висше общество. Те, естествено търпяха 2 месеца – от октомври до декември 2002 г., и го сториха. После си получиха парите, но

никога повече – доверието и закрилата на тогавашния премиер.

Горе – долу по същото време някой мозъчен тръст бе измислил теорията за прочистването на бизнеса. Първата жертва на цяла поредица от емблематични атентати стана шефът на Мулти. Не мина много време и си отиде също неговият близък Фатик.
В последните месеци преди 7 март 2003 г. из салоните на петзвездните хотели на София и техните кафенета се разчу, че групировката, която непрекъснато си сменяше името, изпитва сериозни затруднения. Тя се бе разпростряла в толкова бизнеси, че контролът върху оперативното управление явно бе изпуснат. Някои от крилата водеха тихи, но ледено студени войни помежду си. А самият бос предлагаше на различни бизнесмени да им продава стокажи и подразделения.

Все пак в петъчната вечер на 7 март никой не очакваше Илия Павлов да напусне този свят

Аз научих новината на парти в хотел Радисън, където бяхме заедно с Ивайла Бакалова. Тя изчезна изведнъж от партито, без да обяснява на никого какво се е случило. Някак си всички на соарето разбраха. Организаторът на коктейла Евгени Минчев дори съобщи, че босът трябвало да идва на тържеството.   
Броени минути по-късно Ивайла се бе озовала в Пирогов като един от малкото близки хора на човека, който твърдеше, че само служителите му са 30 000. 
Няколко дни по-късно, мисля, че беше в понеделник, повечето хора, които човек можеше да срещне по жълтите павета и в кафенето на мулташкия хотел България, бяха облечени в черно и имаха една дестинация – храма Света Неделя, където се проведе сбогуването с Павлов.
Ужасяващо бе, че за мнозина от дошлите, ако се съди по приказките и забележките им, присъствието на опелото беше нещо като светско събитие. Това е ужасна национална черта – не уважаваме нито живите, нито мъртвите, дори в моментите, когато задължително трябва да ги зачитаме с мълчание.
Завинаги съм запомнил едно лице, скрито под черна забрадка. Това на жената, която плати точно с това – с лицето си, за това, че работи около година за Мулти: Мария Станева – Бонева.

Борис Ангелов

В следващия брой на Супер 19': Краят на една империя и новото начало на Дарина