Няма пари за болниците

Държавата трудно може да покрие разходите на здравните заведения, които имат големи просрочени и текущи задължения. Това заяви само преди ден министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев. Според него въпросните дългове трябва да се ликвидират до края на годината, което трябвало да стане чрез изготвените от самите болници оздравителни планове. На държавни субсидии те вече не можели да разчитат поради задълбочаващата се финансова и икономическа криза. С други думи, лечебниците трябва като Барон Мюнхаузен да се хванат за косите и сами да се изтеглят от финансовото блато, в което са изпаднали.
Положението обаче на българските лечебници никак не е розово. От здравното ведомство съобщиха, че просрочените задължения на болниците са се увеличили с 64% само за първото полугодие на тази година. В момента те са 51,8 млн. лева, а дълговете на здравните заведения са в размер на 281,7 млн. лева. Което на практика означава, че болниците у нас са с 333,5 млн. лева на червено. Днес директорите на 7-те най-задлъжнели лечебници трябва да представят пред министър Нанев оздравителните си финансови програми. Чак тогава той щял да прецени в кое от здравните заведения са необходими персонални промени. Министърът вече смени ръководството на една от най-задлъжнелите болници – пловдивската „Свети Георги“, която има 39 млн. лева текущи и над 8 млн. лева просрочени задължения. Друг е въпросът каква е причината за натрупаните дългове. Дали те са в резултат на нехайство и „източване“, или просто защото хората в тях са си спазвали Хипократовата клетва и са оказвали помощ дори и на тези, които не са здравноосигурени. Това е коментарът на медици от закъсалите хосписи, но от Министерството на здравеопазването засега не дават знак да правят разлика между двата случая.
Други извънредни мерки, които са насочени към здравната система у нас, се отнасят до здравната каса. Тя или ще бъде поставена под шапката на здравното ведомство, или трябва да съществува като независима институция, за да излезе от сегашното си положение на неефективен или частично ефективен орган. Засега Нанев развива тезата касата да стане обикновена дирекция в неговото министерство. Нищо обаче министърът не казва по въпроса за възможността у нас да съществуват частни здравни каси. Според специалисти в областта на здравното осигуряване, именно те биха регулирали медицинското обслужване. За да не се стига дотам, че осигуряващият се в момента средностатистичен българин да бъде поставян в болницата на равни начала с някой нечистоплътен мургавелко, който през живота си не е и чувал за здравна осигуровка.

Клиниките ЕАД закъсват за сестри и санитари

Откакто болниците се регистрираха по Търговския закон, част от тях станаха ЕАД. Това позволи на директорите им да формират по свое усмотрение заплатите на служителите си. Така в някои от тях трудовото възнаграждение на лекарите се формира в диапазона между 2000 и 3000 лева. За да има достатъчно пари за дипломираните медици, заплатите на санитарките и сестрите бяха окастрени. Това доведе и до изтичането на тези кадри от системата на здравеопазването. Много от тях си намират работа като частни гледачи с надница до 50 лева, вместо мизерните 300 лева на месец.

В Гърция разчитат на две осигурителни системи

В съседна Гърция разчитат, както на държавната здравноосигурителна система така и на частната. Ако сте обхванати от първата система, болничните посещения и лечението са безплатни, но трябва да се плати 25% от рецептата (10% за пенсионери). Освен това е необходимо да се покрият разходите за очила, протези и малки стоматологични лечения. Частната здравна система в Гърция е задължително за всички, които не са обхванати от държавната такава. Не всички чуждестранни компании в тази област обаче осигуряват покритие, което е в съответствие с гръцкото законодателство.
Ако платите по-висока премия за осигуряване, то обикновено ще ви осигури по-голям избор от здравни заведения и по-добро лечение, без да ви се налага да чакате на опашка. 90% от всички частни болници и клиники са разположени в Атина и Солун.