Новата икономическа парадигма в Манифеста на БТР Пътят напред

През януари 1994 г. американският финансист Уорън Мозлър написва “Икономиката на меката валута” (Soft currency economics) - първия строен документ, който по-късно ще сложи началото на нова макроикономическа школа, известна сега като Модерна монетарна теория (ММТ). Мозлър достига до прозрението, че една суверенна държава, която издава и контролира националната си валута при ПЛАВАЩ курс на обмяна, никога не може да обяви фалит поради дълг, деноминиран в собствената си валута. Нещо повече, тя дори не се нуждае да издава дълг (държавни ценни книжа – ДЦК), не се нуждае от държавни заеми!

До откритието си Мозлър стига по чисто практически път в ежедневната си работа като управител на частен инвестиционен фонд, търгуващ главно с ДЦК на различни държави. По-късно през 2010 г. в книгата си “7-те смъртоносни невинни измами на икономическата политика”, в глава II той описва две сделки, от които печели за клиентите на фонда си над 250 млн. щатски долара. Едната сделка е с италиански дъжавни ценни книжа, а другата с японски. Мозлър прозира тогава, че нито Япония, чиито дълг е изцяло деноминиран в йени, нито Италия, чиито дълг пък е бил в италиански лири, не могат да обявят несъстоятелност, освен разбира се, ако сами не поискат да не платят. В същото време всички останали търговци на ДЦК били убедени, че фалитът и на двете държави е неизбежен, тъй като дългът им е бил огромен като процент от брутния им вътрешен продукт (БВП). Днес Япония все още не е фалирала, а държавният й дълг вече е около 240% от БВП!

Малко след като през 1995 г. публикува “Икономиката на меката валута”, Мозлър попада случайно в един интернет форум (ранните години на Интернет!) на двама академични професори по макроикономика – австралиеца Бил Мичъл и американеца Ранди Рей Професорите виждат логиката в това, което на пръв поглед изглежда абсурдно – суверенната държава не се нуждае от заеми, а данъците не финансират държавните разходи. Рей и Мичъл започват да се ровят в историята на икономическата мисъл и откриват, че идеите на практика Мозлър имат дълбоки корени назад във времето, и че различни икономисти вече са писали по отделните ключови елементи на Модерната монетарна теория:

- Георг Фридрих Нап (Georg Friedrich Knapp) – Държавната теория за произхода на парите (1905 г.) - дава името на цяло течение в икономическата наука – Чартализъм, което твърди, че стойността на парите произтича от това, че те винаги се издават от институционализирана форма на държавната власт, а не са произлезли спонтанно при търговските размени, както се учи и до днес във всички университетски икономически департаменти;

- Алфред Мичел-Инес (Alfred Mitchell-Innes) – Кредитната теория за произхода на парите (1914 г.) Функцията на парите като средство за размяна е вторична. Парите възникват като дългово отношение – държавата, чрез данъците, поставя в дълг гражданите, които могат да се освободят от този дълг единствено чрез парите на същата тази държава.

- Аба Лърнър (Abba P. Lerner - 1937 г.)  – Функционалните финанси, според които постигането на определен държавен бюджет (излишък или дефицит), само по себе си, не е цел за държавното управление, а само средство за постигането на икономически цели – например пълна заетост и ценова стабилност.