Окончателно спря газът за "Кремиковци"

Подаването на природен газ към "Кремиковци" бе вече спряно, съобщи главният енергетик на комбината Николай Савов. Тръбите, по които е протичал природния газ се продухват с азот. По някои мнения това е началото на края на социалистическия гигант.

Историята на комбината започва преди 39 години, по съветски проект. „Кремиковци” е открит през 1963 г. лично от Тодор Живков, като демонстрация на стремежа на българския комунистическия елит да извърши промишлена революция в страната. Оказва се обаче, че кремиковската желязна руда е неподходяща за производството на качествен метал и е с отровни примеси. Това е причината от самото начало предприятието да работи главно с вносна руда от бившия Съветски съюз. Комбинатът създава работа за 35 000 души, които идват от цяла България, за да работят в смятания за гордостта на българската металургична индустрия „Кремиковци”. Само година преди демократичните промени - гордостта на черната ни металургия - “Кремиковци” отчита производство на 1,584 млн. тона стомана. След 1989 г. никой не признава колко лошо е предприятието, което трупа дългове към държавата и доставчиците, а – държавата налива пари в него. Още тогава управляващите не се осмеляват да ликвидират неефективните мощности. Причините са че 25 % от товарите на БДЖ се падат на комбината, а и “Кремиковци” е ключов клиент на пристанището в Бургас, с 50% от оборота на порта. Тогава в него работят около 15 000 души и никой не иска социално напрежение в близост до София.
По време на следващото управление безстопанствеността се задълбочава, а на входа и на изхода стоят фирми, които източват комбината. Така дружеството попада в черния списък на губещите предприятия. Международният валутен фонд (МВФ) настоява, ако то не се приватизира, да бъде ликвидирано на 1 юли 1999 г. На 14 юни 1999 г. в “наддаването” за предприятието с 640 млн. долара дългове, търга печели българската фирма „Дару метълс”, управлявана от Валентин Захариев. Сделката на 71% от акциите на “Кремиковци” става срещу 1 долар и ангажимент за погасяване на задълженията на дружеството. По-късно фирмата е преименувана на “Финметълс холдинг”, като държавата запазва 25% от собствеността в завода, а 3% са притежание на дребни акционери. През същата година държавата опрощава задължения на комбината в размер на 201 млн. лв., като по-късно с решение на Министерския съвет са отпуснати още 183 млн. лв. за погасяване на дълговете към “Булгаргаз” и НЕК. Оказва се, че държавата субсидира предприятие с преобладаващо частен капитал. Новият собственик, не покрива дълговете, която постоянно се трупат от предприятието, като в края на 2001 г. те са е 837 млн. лв.
През 2002 г., тогавашният вицепремиер от кабинета Сакскобургготски – Николай Василев, твърди че “Кремиковци” продава стоката си на ниски цени на офшорни компании, които не плащат за доставените суровини. Скандалите се възобновяват през януари 2004 г., когато в комбината загиват трима души след изтичане на доменен газ и внезапно редица служби се сещат да извършват проверки на условията на труд в завода. Проверката от 1986 г. до 1991 г. показва, че за този период има над 2000 трудови злополуки, при които са загинали 44 души.
През март 2004 г. дълговете на Кремиковци са 284,7 млн. лв. За да се избегне обявяването на фалит, собственикът на „Финметълс” Валентин Захариев води усилени преговори за продажбата на комбината с няколко компании между които е и индийски инвеститор „Митал стийл”. През април 2004 г. Софийски градски съд налага запор върху акциите на “Финметълс”, заради иска на Агенцията за следприватизационен контрол към собственика на “Кремиковци” за 23 млн. долара неустойки и лихви. Така компанията “Испат” купува българската “Финметълс”, с нейните 71% от акциите на завода. През август 2005 г. се стига до продажбата на Кремиковци на “Глобал стийл холдинг лимитед” (GSHL), холдинговата компания на “Испат”. През 2006 г. дружеството натрупва загуба от 266 млн. лв. Въпреки постъпления от над 19 млн. лв., заводът не плаща на доставчици. Неизплатените заплати предизвикват нови работниците на протести. Водят се преговори с нови инвеститори сред които е украинския бизнесмен Константин Жеваго, друга украинска компания „Мет инвест”, американската „Ю Ес Стийл” и други. През февруари 2009г. Митал отрича информацията за продажба, като превежда 20 млн. евро, както и декемврийските заплати на работниците, които спират протестите. От декември месец 2008 г. работата в голяма част от предприятието е практически спряна, основните мощности се поддържат в режим на безопасна готовност. Правителството и синдиците на комбината трескаво търсят нов инвеститор, оператор или други алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходвания всекидневно газ; това довежда до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите работещи в комбината. На 15 Май 2009 - та е стартирана процедура по прекъсване газоподаването към комбината. От това следва и спиране на коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането е завинаги - не може да бъде възобновено при рестартиране на газоподаването. Информацията е цитирана от БГНЕС.