Партиите, които се противопоставят на санкциите срещу Русия, нарастват на изборите в ЕС

Стотици милиони хора в 27-те държави - членки на ЕС, гласуваха на парламентарните избори, показвайки нарастваща подкрепа за консервативни и десни партии, които се противопоставят на настоящите политики на блока, включително в областта на имиграцията, сигурността и климата.

Първоначалните прогнози след затварянето на избирателните секции в неделя сочеха зашеметяващо поражение за френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц. Това вече доведе до разпускането на Националното събрание на страната от Макрон и свикването на извънредни парламентарни избори.

„Франция се нуждае от ясно мнозинство, за да работи в спокойствие и съгласие“, заяви Макрон в съобщение в X (бивш Twitter). „Разбрах вашето послание, вашите тревоги и няма да ги оставя без отговор“.

Френският десен Национален сбор получи над 30% от гласовете, което е повече от два пъти повече от партията „Ренесанс“ на Макрон, а бившият лидер на партията Марин льо Пен заяви, че е „готова да поеме властта“. Макар че Льо Пен подкрепи изпращането на „отбранителни оръжия“ в Украйна, тя е против използването им за нанасяне на удари по руска територия и твърди, че санкциите срещу Москва са неефективни и вредят предимно на европейците.

Управляващата лявоцентристка Социалдемократическа партия на Германия получи разочароващи резултати, изоставайки от дясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която се противопоставя на западните санкции срещу Русия и е против военната помощ за Украйна.

„След всички пророчества за гибел, след барута от последните няколко седмици, ние сме втората най-силна сила“, заяви лидерът на AfD Алис Вайдел.

Нидерландската консервативна Партия на свободата (PVV), оглавявана от Герт Вилдерс, зае второ място със 17% от гласовете и според прогнозите ще получи от едно до седем места в Европейския парламент. Вилдерс се обяви против изпращането на военна помощ за Украйна, като заяви, че подкрепата за военните усилия на Киев ще остави нидерландската армия неспособна да защити страната.

Белгийският министър-председател Александър Де Кроо обяви оставката си, след като неговата партия Открити фламандски либерали и демократи (Open Flemish Liberals and Democrats) претърпя катастрофално поражение, получавайки едва 5,8% от гласовете, докато дясната партия Фламандски интерес (Vlaams Belang)  и фламандската националистическа партия „Н-ВА“ получиха съответно над 14,8% и 14,2% от гласовете.

"Аз бях фигура на тази кампания. Това не е резултатът, на който се надявах, и затова поемам отговорността за този резултат, той не трябваше да бъде такъв", заяви де Кроо пред журналисти в неделя. „От утре ще подам оставка като министър-председател и ще се концентрирам изцяло върху текущите дела“.

Дясната партия Fratelli d'Italia (Братята на Италия) на италианския министър-председател Джорджия Мелони спечели изборите с 28% от гласовете, като си осигури 28 места - значителна победа в сравнение с изборите през 2019 г., когато партията ѝ имаше само пет места. Мелони, настоящ председател на дясната Група на европейските консерватори и реформисти (ЕКР), упрекна Макрон за забележките му относно възможността за изпращане на войски в Украйна и се обяви срещу ескалацията на напрежението между НАТО и Москва.

Въпреки значителния завой на ЕС надясно и неуспехите на истаблишмънта на национално ниво, лявоцентристките и дясноцентристките партии запазиха мнозинството си в Европейския парламент, като прогнозите са Европейската народна партия на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да спечели 181 места.

Пламен Валентинов