ВСС плаща огромен наем на скандална фирма, свързана с властта

разберат чрез каква процедура е избрана за наемане именно тази сграда. Не става ясно имало ли е алтернативни предложения за други имоти.

От ВСС не постъпва информация и кое е длъжностното лице е направило предложението да бъде избрана „сочената сграда“ и кой е взел решението за наемането й. „Кадровиците“ отговарят, че има проект за реновирането на сградата на булевард „Драган Цанков“ номер 6 (бившата сграда на районния съд) до пазара на „Римската стена“.

От ВСС не оспорват, че според справка в портала imoti.net, средната наемна цена за квадрат в района на ул. Съборна е 7,89 евро на квадрат, а те плащат по 13,50 на „ТРАНСЛАТ” АД.

Съвета се мотивира с липсата на друга сграда, която да отговаря на нуждите на съда и прокуратурата. Това обаче е много спорна теза, защото липсват ясни критерии по които е избрана сградата. Пак според данните, предоставени от ВСС, става ясно, че ттой е наел на улица „Съборна“ имот с разгърната площ от 2399 квадратни метра. Простата сметка сочи, че всеки работещ в сградата магистрат или администратор разполага с над 26 квадратни метра пространство. Дори като се има предвид, че в това пространство влизат няколкото съдебни зали, то си остава крайно неефективно използвано. Липсата на свободни места за паркиране в района и дебнещите служители на „Градска мобилност“ правят локацията още по–неприятна за ползвателите на административното правосъдие. Всеки обективен анализа би достигнал до извода, че сградата далеч не е подходяща да подслони АССО. На ВСС обаче тези аспекти му убягват.

От „Съборна“ до Царските конюшни

Кой стой зад „ТРАНСЛАТ” АД? Може би отговорът на този въпрос е повече от задоволително обяснение за решението на ВСС да продължи да наема собствеността му. Компанията е 80% собственост на Янко Димитров Иванов. 20% е собственост на „ВРАЦА КОМЕРС“. Иванов набра популярност в последните 2 – 3 години. До януари 2005 г. той е председател на Управителния съвет на Корпоративна търговска банка. Чрез различни свои компании успя да развие печеливши инициативи, често при смущаващи обстоятелства.

През 2016 г. името му нашумя след придобиването на поредната част от „Царските конюшни“. 8 – те декара в центъра на София провокираха през годините интереса на много предприемачи. Иванов обаче е онзи, който успя да се сдобие с тях, при това на нищожна цена.
И ортак на „Буда“

Сградата на ул. „Съборна“ 7 също е повод за скандали, както в миналото, така и днес. До 2005 – а година тя е била в активите на „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“ ООД. Продажбата й се случва дни преди края на правителството на Симеон Сакскобургготски. Купува я „АЛИНЕКС“ ЕООД. Сделката е изповядана под данъчната оценка на сградата от над 1 883 000 лв. „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“ ООД я продава за 1 100 000 лв. За продавачът се разписва Христо Михайлов Михайлов, а за „АЛИНЕКС“ ЕООД – Алипи Петров Алипиев.

Според експерти, към онзи момент продажната стойност на сградата е била около 5 млн. евро или десет пъти по-висока. Публикация на Дневник твърди, че заради нереалната оценка на сградата Агенцията за приватизация е отнела лиценза на тримата оценители на обекта. Към 2008 година, когато „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“ ООД е продадена на търг, все още се води разследване по продажбата на сградата. Изданието се позовава на източници, които твърдят, че сделката с имота е станала със съгласието на икономическото министерство.

Името на купувача Алипи Петров Алипиев изплува в „Швейцарския доклад“ за криминалното минало на Бойко Борисов.  Същият Борисов, който днес е министър председател на Република България. Там той е описан със следните думи:

    – Алипи АЛИПИЕВ, управител на ПРАХАЙМ ООД, Червен бряг. Бивш служител на тайните служби (б.ред. ПГУ-ДС). Има данни, че е имал интимна връзка с Цветелина БОРИСЛАВОВА. Поканен от БОРИСЛАВОВА в управлението на СИБАНК, но напуснал през м. септември 2002 г. По негови твърдения напуснал заради натиск от страна на Цветелина БОРИСЛАВОВА да разреши необезпечен кредит на частна фирма (предполагаемо свързана с БОРИСЛАВОВА).

Всъщност става дума не за „Прахайм“, която е регистрирана от Бойко Борисов и съдружници през 1997 г. в Червен Бряг, а за „Праймхим“, със съдружници „Прайм инвестмънт тръст“ и Цветелина Бориславова. Според публикация в Капитал от 1996 г.„Прайм инвестмънт тръст“ е холдинг, който контролира ТСБанк.

Алипи Петров Алипиев наистина се свързва със СИБанк , когато тя се управлява от Цветелина Бориславова. Публикация на в. „Банкер“ от 2002 година съобщава, че надзорният съвет на СИБанк е изпратил в БНБ документите на Станислав Иванов Дерлипански, Алипи Петров Алипиев, Антон Николаев Андонов и Васил Стефанов Симов с молба да им бъдат издадени сертификати за членове на управителния съвет на кредитната институция. Те са поканени от тогава новата председателка на надзорния съвет Цветелина Бориславова. Алипиев е представен като бивш служител на ТСБанк. След като напуска банката, за известно време той е финансов директор на „Химко“ – Враца. Имал е работни отношения с Корпоративна Търговска Банка и Министерството на финансите. Участва и в бизнес структурите около „СиЕсАйЕф“, свързвани с Бориславова. Той е проверяван три пъти от КОМДОС, но не е разкрит като агент на ДС, което обаче не означава, че не е бил такъв.

След като придобива сградата на ул. „Съборна“ 7, Алипиев я апортира в „ТРАНСЛАТ” АД. Фирмата „АЛИНЕКС“ ЕООД става „АПА ТРЕЙНДИНГ“, а адресът й се мести от 7 -ми километър на столичното „Цариградско шосе“, във Враца на ул. Шипка 1. В края на 2006 година фирмата прекратява дейността си.

Потърсен за коментар от Биволъ Янко Иванов обясни, че никога не е бил съдружник с Алипиев. Но чрез апортирането на сградата Алипиев си покрил задължени, които имал към него.

Като акционер в „ТРАНСЛАТ” АД освен Янко Иванов и „АЛИНЕКС“ ЕООД/„АПА ТРЕЙНДИНГ“ присъства и софийското дружество „ТРАНСКОМПЛЕКТ“ ЕАД. То днес се казва „ВРАЦА КОМЕРС“ ЕАД и е базирано в северозападния град. Във врачанската компания Янко Иванов участва през трети фирми.

Прави впечатление, че „ВРАЦА КОМЕРС“ ЕАД участва в консорциума „ВЕЛГРАФ-ГРУП“, който в управляван от Богдан Угърчински. Там врачанската компания си партнира с „ВОДСТРОЙ 98“, „ХИДРОСТРОЙ“ и други близки до властта компании, свръзвани и с депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски.

След 2007 година, като акционер в „ТРАНСЛАТ” АД се появява „ИН ГРУП“ АД – копания управлявана отново от Иванов. И двете компании са регистрирани на един и същи адрес в София – булевард Драган Цанков 35. На този адрес е посочена и адвокатската кантора на Стоян Статев Стоянов. Той също присъства в борда на двете компании, както и в този на „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА“ АД.
До 2010 година Стоян Статев Стоянов е адвокат в сливенската адвокатска колегия. Сочен е за един от създателите на „МЕЛ ИНВЕСТ“. Вероятно „Сливенската връзка“ не е без значение. Преди да стане кмет на Сливен Стефан Николов Радев също участва в бордовете на „ИН ГРУП“ и „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА“.

„МЕЛ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ АД се доказа, като ковачница на кадри при Управлението на ГЕРБ. След Десислава Танева, която оглави аграрното ведомство при предния кабинет на Борисов, възход преживя и Георги Чолаков. Днешният председател на Върховния административен съд работи като адвокат в Сливен между 1995 и 2007 година и обслужва юридически холдинга. Към тях се присъединява и Стефан Радев. Бившият експерт – счетоводител се издигна до кмет на Сливен. Преди да напусне бордовете, той е свързан със Стоян Стоянов и Янко Иванов в няколко компании. Включително и в „ЕВРОТРАНСБИЛД“ ЕООД. Същата, която придоби терените на „Царските конюшни“.