На 112 г. станах режисьор, а почнах с носене на кафе в офис: Ева Лонгория пред 19’

Тя влиза в AmPav и веднага привлича цялото внимание. Никой не би й дал 48. Секси, остроумна, винаги усмихната и лъчезарна, с прекрасен искрен смях, много уверена в себе си – още първото впечатление е почти като любов от пръв поглед. Въпреки че за Кан 12 часа си е сутрин, поне за звездите – за журналистите денят започва с прожекции още в 8:30, тя е облякла смайващ тоалет, целият й имидж е удивително направен, за което са отишли часове. Веднага личи, че може да постигне всичко, което си постави за цел, още преди да го е обяснила. Вместо въпросите, предлагаме да прочетете нейните отговори, както и да видите автографа, даден ни накрая: веднага чисто автоматично тронкира минутите с апостроф, точно като в главата на нашето вестникарско издание:

"Оффф, станах на 112 и все още хората са изненадани от „поредния актьор, превърнал се в режисьор” покрай премиерата на първия ми игрален филм Flamin’ Hot/ Изгарящо лют. Не знам защо избрах да правя биографичен филм – четири пъти пренаписвахме сценария, като е толкова по-лесно с измислените истории. И за биопиковете всеки има мнение за личността, за която се разказва. А опит имам вече голям. Може и да не знаете, но сигурно 10 години режисирам какво ли не.

Почнах с кратки филмчета и стигнах до сериали. Как? Обажда се Зоуи Салдана, обажда се Кери Уошингтън и казват: „Я ела ми режисирай”. И после с изненада викат:”Ама ти си била много добра”...

Кой би повярвал, когато започнах в киното, сервирайки кафе в продуцентски офис, че ще стигна дотук? Още в Отчаяни съпруги постигнах мечтата си да стана продуцент, която имах като момиче за всичко на старта – е, вярно бях само съпродуцент, но после имам и свои проекти. Продуцентът контролира всичко в един филм. Като актриса само мечтаех за това. В моя дебютен игрален филм всичко е мое решение, съветвала съм се само с Рон Хауърд.
Изобщо, продуцентът е решаващият проблеми в един екип. В телевизията е по-лесно – може да се скриеш зад бая хора. Тук е различно – всичко е лична отговорност.

Иначе по идея всяка жена има квалификация за продуцент, понеже какво прави тя в едно семейство – точно същото – решава всякакви проблеми. Имам всички качества да бъда продуцент, а кои са те: целенасочена съм, любопитна съм, ефективна съм, имам желязна интуиция, комуникативна съм и не приемам нещата лично.
Вземането на решения е важно и за друго. Колко са жените – режисьори: 5-7%. Аз станах режисьор, защото – както казах, жени ме избраха да бъда. Като продуцент и аз им имам доверие, не защото са жени, а ако са талантливи и отговорни. Много се говори как Холивуд се променил и се наложило женско царство, доминация на малцинствата и т.н. Това не бива да се абсолютизира, а да се избират хора според уменията. Освен, че не е и вярно. Ето вижте, че за 5 г. на тази вълна мексиканоамериканците в киноиндустрията намаляха и вече са само 5 на сто, при положение, че ние сме най-големият потребител на кинопродукти като дял от населението. Излиза, че всъщност Холивуд никак не е прогресивен, нали?! Няма как да се откажа да бъда „тексанка”, мексиканоамериканка, латина.

Живеем в Мексико сити и се замислих: все съм малцинство. Там съм „американката”. В Холивуд съм „мексиканката”. Мъжът ми вика: „никаква американка не си, ти си US, а Америка е нещо много по-голямо, цял континент”.
Каквото и да правя, винаги ме спасява моят оптимизъм. Винаги съм развълнувана да научавам нови неща – ето сега снимах в Испания и се наложи да науча техния испански, който е различен от нашия.

Каквото и да съм правила, винаги съм оценявала възможността да имам своя Глас, за да променям нещата. Да няма gdte keepers- пазители на портите към голямото кино, да бъдем съзнателни при създаването на съдържание, да бъдем човечни.

Сигурно не знаете, но най-голямата ми сестра имаше ментално неравностойно положение и цял живот съм доброволка. Искрено съчувствам и помагам на всички хора с проблеми, каквито и да било.

Когато бяхме малки, не ни водеха на кино – твърде скъпо беше за фамилия от 8 души – да не говорим колко скъпо е сега. Затова пък много четяхме и съм благодарна за това. Когато почнах Отчаяни съпруги, била съм на 26-27, толкова много работех – 9 години, 11 месеца, без прекъсване. А майка ми още в началото каза – не ме интересува, сестрите ти са висшистки, и ти си длъжна да станеш. И се изучих. Накрая всички на снимачната площадка ми помагаха с изпитите.

Винаги съм се водила от максимата, че когато помагаш на жена, помагаш на семейство, а значи на цялото общество. Когато осъзнах, че с популярността си имам Глас, веднага се заех да правя реални неща за хората.

Напоследък вече, с натрупания опит, водя битки и с Холивуд – ето, с Натали Портман, която е също тук в Кан, се борим за равно заплащане и за равни договорни права на мъжете и жените”.

Борис Ангелов