Не пиех, аз се напивах на 19 кв.м, а бракът ми с Филип не беше истински: Алла Пугачова

никога не беше същият. Заради проблемите с щитовидната жлеза, които имах след посещението ми в Чернобил веднага след аварията през 1986 г.

Правих 3 дни концерти за ликвидаторите на аварията, заедно с Владимир Кузмин (б.р. тогавашният шеф на групата й и неин любим – нещо като руски Асен Гаргов). От Москва ни изпратиха с 3 предупреждения. Първото беше – НЕ ЯЖТЕ НИЩО – спазих го и отслабнах. Второто беше – НЕ ГАЗЕТЕ ТРЕВА И НЕ КЪСАЙТЕ РАСТИТЕЛНОСТ. И това ОК. Обаче третото – НЕ ПРИЕМАЙТЕ ЦВЕТЯ – това вече не можех да изпълня по никакъв начин. ВЗЕМАХ ЦВЕТЯТА, КОИТО ПОДНАСЯХА ТЕЗИ ХОРА, ПРЕЗ ЧИИТО ОЧИ ПРОЗИРАШЕ СМЪРТТА.

Върнах се и направих първия благотворителен концерт изобщо в историята на СССР. Трогнахме хората, събрахме страшно много пари за пострадалите. После ми удари щитовидната жлеза и гласа. Понаучих се да мълча!  Не съжалявам, заради

СВЕТНАЛИТЕ СЛЕД КОНЦЕРТИТЕ МИ ОЧИ И ЛИЦА НА ХОРАТА ОТ АЕЦ ЧЕРНОБИЛ, КОИТО ЗНАЕХА ЧЕ СА СМЪРТНИЦИ

Иначе намериха за какво да ме накажат в Страната на забраните, към която се връщаме. Знаете ли за какво? Че пях с черна панделка.

Това не ме интересуваше, знаех, че съм посдтъпила правилно.

Политиците държат на артисти като нас, понеже смятат, че влияем на „масите”. Поне според мен е точно обратното – хората ни влияят на нас.

СЦЕНАТА МЕ СПАСЯВА! Аз съм интроверт и не обичам тълпи. На сцената хем съм близо до много хора, хем съм далеч.

Заради това невероятно усещане съм пяла всичките тези години. Не е заради плащането. Пълнех стадиони с концертите си и получавах първо 25, после 40 рубли за всеки. А в чужбина: само дневни.

Даже помня едно интервю в Япония. Питат ме: "Колко вземате за концерт". Мисля си, че ще шашна журналиста и гордо заявявам: „1000 рубли”. А той: „Само толкова ли наистина?”.

За разлика от нас, поетите и композиторите взимаха много големи пари от авторски права. Веднъж казах на Паулс и Резник: „Момчета, дайте някой процент от вашите, все пак аз изпълнявам песните”. Отказаха. И тогава започах сама да си пиша под псевдонима Борис Горбонос.

АББА МЕ ПОКАНИ ЗА МЮЗИКЪЛА СИ ШАХ-МАТ, НО СССР НЕ МЕ ПУСНА

Пазя си още бележката от 1984 г., в която се определя като „нецелесъобразна” такава командировка.

Колегите ми предложили ролята при гастрол в Швеция, но още преводачката ми промърмори тихичко учтиво да откажа. Вместо това, отговорих уклончиво. Те усетиха и обещаха да помогнат да се уреди. Не стана.

Затова сега ми е смешно, като напишат или кажат, че някой ми плащал да мисля и да говоря това, което говоря сега за войната и т.н.

Винаги съм обичала и обичам Русия. Но обичам и да казвам истината!

ПАРИТЕ ПОБЕДИХА ДОБРОТО! ПЛЮЯ НА ТОВА!

В такъв свят не е учудващо, че истинските приятели ми останаха съвсем малко. Така е всеки път, когато остана без пари. И друг път се е случвало.

Аз съм готова на всичко и за всичко. Знам си отдавна урока, че времето проверява хората.

Един артист става известен поне за 1,5 до 3 г. усилена работа и подкрепа. После цял живот трябва да  задържи успеха.

Затова и  казвам, че Примадона не съм аз, а е моя песен. И не съм никаква Кралица и Императрица.

Аз съм просто Жената, която пее (б.р. Женщина, которая поет е името на песента и филма, с които в края на 70-те години Алла Пугачова едновременно е избрана за певица и за актриса на годината и е канонизирана като съветската и руската суперзвезда).

А се отказах от активното концертиране на 58 г., защото така ме е учил Муслим Магомаев. Той казваше:

„СТАНЕ ЛИ 60-ГОДИШЕН, ЧОВЕК НЯМА ПОВЕЧЕ РАБОТА НА СЦЕНАТА”. Независимо в шоубизнеса или в политиката.

А Примадона беше Гурченко.

Людмила Марковна така живя, така се държа.

Дори в най-трудните за нея моменти, понеже беше характерна актриса и няма много роли за такива. А тя   направи всяка, която й дадоха, забележителна.

Нейният принцип беше: „Аз съм първа и Аз съм последна. Винаги Аз. На първо място. Поне за себе си”.

С ГУРЧЕНКО ОБИЧАХМЕ ДА ХОДИМ В МАЛКИ РЕСТОРАНТЧЕТА НА ПИЦА ИЛИ СТЕК

Всички знаят легендарната й супер тънка талия. И понеже и аз се чудех как така яде пица и има такава талия, я питах. Тя не се шегуваше, а най-сериозно заявяваше:

„Аз всичко бързо изгарям – и калориите, и неприятностите”.

Идеята е, че хората трябва да се усмихват. Да мислят за бъдещето.

Да не държат в себе си гняв и обида, защото това ги трови.

Аз например винаги и за всичко прощавам.

Последното ми официално идване в Русия беше за погребението на Юдашкин. Най-добрия ми приятел! Той мина през мен, тогава живеехме в Израел, да се сбогуваме.

Прибирала съм се инкогнито и друг път в нашето село Кал, в замъка, да си нагледам дома. За мен няма значение дали е замък или е колиба – това ми е къщата.

Миналото лято и записвах там в студиото. Имам си таен път и винаги се движа по него, така че да остана незабелязана.

Сега за мен най-важно е майчинството.

То е много различно на 22, когато родих Кристина и над 60 с двете ми малки деца.

Над 60 човек всичко знае. За никъде не бърза. Не травмира децата. Спокойно говори с тях за всичко.

Аз им споделям и за моя край. От смъртта не ме е страх!

Искам да угасна като свещ сред любимите си хора. И да свири музика.

Но не моята. Примерно Lacrimosa на Моцарт...

ВЯРВАМ, ЧЕ СЛЕД СМЪРТТА ИМА НОВ ЖИВОТ.

А ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ПРОЯВЕЛНИЯ! ЗАЩОТО НИ ПРАВИ ВСЕ ПО-СИЛНИ”.

УТРЕ ОЧАКВАЙТЕ: АЛЛА РАЗКАЗВА С ЛИЧНИ ИСТОРИИ ЗА ГОРБАЧОВ, ЕЛЦИН И ПУТИН И С КОЛКО ПАРИ Е НАПУСНАЛА РУСИЯ В НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА

Борис Ангелов