Загубата на стационарния телефон промени семейния климат

Да чуеш далечен звън от съседна стая и след това да те извикат по име – това беше вълнение, което днес не можем да изживеем. Няма го вече седенето на пода с кръстосани крака и пръст, оплетен в къдравия кабел на слушалката.

Удобно е да имаш личен телефон в джоба си, но с това в семейната атмосфера се настани дух на изолация, предава Тechnews.bg.

Няма го споделеното социално пространство на семейния стационарен телефон. Дали не загубихме нещо ценно?

„Споделеният семеен телефон служи като котва за дома”, казва Люк Фернандес, професор по компютърни науки в Университета на Вебер и съавтор на публикация под заглавие „Скучно, самотно, ядосано, глупаво: чувствата относно технологиите, от телеграфа до Twitter”, цитиран от The Atlantic. По думите му, с клетъчните телефони и смартфоните днес ние имаме мобилност, но нещо в дома е безвъзвратно загубено. Загубена или най-малкото накърнена е и способността на дома да създава по-тясна връзка между членовете на семейството.

Добрият дух на единството

Домашният телефон е обществено изобретение от самото начало, казват социолозите. „Когато телефонът звънне, приятели и семейство се събират наоколо, омагьосани”, разказва „Имало едно време телефон” – лековата социална история на технологията от 1994 г. След появата на телефона, в края на 19 век и през средата на 20 век, обаждащите се разчитат на оператори на комутационни табла, които дори познават гласовете на клиентите си, а телефонните указатели са своеобразни карти на цялата общност около едно семейство.

Обемистата кутия на телефона и фиксираното й местоположение в дома правят от всяко позвъняване специален повод обаждане – в ранните дни на технологията това дори се възприема като „посещение” от лицето, което инициира повикването. Явяват се специални телефонни мебели – дървени поставки за стената, които дори могат да се прибират като кутия навътре, мини-масички, дори мини-пейки, където хората да поседнат, докато говорят. За децата с техния нисък ръст високо поставената кутия не телефона понякога изглежда като кумир върху своя постамент.

С разпространението на безжичните телефони през 80-те години разговорите стават малко по-лични. Но дори и тогава обаждането по стационарната линия от едно до друго домакинство остава събитие – никога не се знае кой ще вдигне слушалката от другата страна. Да си ученик и да звъннеш на приятел означава първо да говориш с родителите си и да ти позволят. Обичайна ситуация е също така да говориш по телефона с колеги на баща си или приятелка на майка си.

С други думи – телефонът учи на умение да разговаряш с различни хора. Учи и на способност да участваш дискретно в живота на другите.