Загубата на стационарния телефон промени семейния климат

Клетъчните телефони, станали популярни на пазара през 90-те, бързо променят пейзажа. Днес с набирането на един номер знаем точно кой ще отговори от другата страна. Дори не набираме номер, а директно натискаме бутон с името на човека. Много е удобно за куриери и за телемеркетинг ентусиасти.

Обажданията по телефона вече са „лична територия”. Също са лични и текстовите съобщения и мейлите.

Пашкулизиране

„Всеки човек се е увил в своя собствен малък пашкул и [в контекста на семейната атмосфера] всеки си се пази, затворен в своя малък пашкул”, казва Лари Росен, пенсиониран преподавател по психология в Калифорнийския държавен университет в Домингуес Хилс. Докато ранните стационарни мрежи обединяват членове на семейството, събрани в една стая, мобилните телефони сега правят точно обратното – разделят ги.

Много от жените над 50 години ще си спомнят какво е да извикаш детето си с репликата „ела, обаждането е за теб”, а след това да запиташ сина си за какво е обаждането. Това е повод за разговор, споделяне на радости и проблеми – теми, които са важни за едно семейство, за отношенията родители-деца.

Днес телефонният разговор на един член от семейството не поражда споделяне у дома – настава просто мълчание. Дори е прието за неудобно да попиташ сина си или дъщеря си кой се обажда или какво обсъждат. Тази връзка е скъсана, казва Каролайн Коулман, 54-годишна писателка от Ню Йорк.

Със скъсването на тази връзка е накърнено не просто споделянето. Споделеният телефонен разговор по стационара дава възможност на младите, на децата, да слушат разговорите на своите родители с други възрастни хора в различни взаимоотношения. Това осигурява „прозорец” към взаимоотношенията на възрастните, но и дава образец за отношение – как се говори с колега, как – с близък приятел, как с далечен познат, как – с роднина.

Днес децата просто виждат как родителят мълчаливо се взира в екрана, потупва с пръсти, от време на време бърчи чело или се подсмихва. Настанало е мрачно мълчание в семейния живот, смята Шери Търкъл, професор в MIT и автор на книгата „Искаме си общуването обратно: силата на речта в дигиталната епоха”.

Зов за завръщане

Централно място в „магията” на смартфона е фактът, че той не е само телефон. Оригиналният телефон е проектиран изключително за двупосочния ритъм на говорене и слушане. Днешните телефони изпълняват тази функция наред с много други. Човек може да участва в няколко разговора едновременно. Как обаче се отразява това на съзнанието му, е спорно.

На дневен ред е и въпросът за това как се докарахме дотам да не можеш да излезеш от дома си без вездесъщия телефон или да изпадаш в нервна криза, ако установиш, че си го забравил.

Ето така се стига до момента, в който се налага психолозите да ни обясняват, че семейството трябва да се събира, да си общува, да прекарва време и да се споделят случки и да се обсъждат ситуации. Специалистите пишат даже цели статии и книги за това как фамилиите е добре „да си създадат семейни ритуали”, когато са близо едни до други, говорят си, гледат се в очите.

Някои родители, замислили се над социалната роля на стационарния телефон, днес прилагат такъв подход: имат общ семеен телефон, който – макар да е клетъчен по своята същност – се използва досущ като стационарния навремето. Всеки от семейството може да го използва, а темите на разговорите често за обект на обсъждане в семейството. Той стои на точно определено място в дома, точно като стационарен телефон.

А на всичкото отгоре стационарните телефони имат и тази особеност – продължават да работят дори когато няма ток продължително време. „Пазя си го, защото той работи дори когато няма електричество”, казва Питър Ивис – журналист от Ню Йорк, мъж на около 50 с двама сина, преживял катастрофата на 11 септември, урагана Ирена и супербурята Санди.