200 забележителни речи и тяхната история

Откъси:

Демостен

Трета реч против Филип

Атинският държавник Демостен (384–322 г. пр.н.е.) усъвършенства ораторското си изкуство в специална подземна стая, където пребивава с наполовина обръсната глава, за да не се изкушава да излиза. Вродения си говорен дефект преодолява, като се упражнява да говори с дребни камъчета в устата. Така на 30-годишна възраст той вече е един от влиятелните гласове в атинската политика. В средата на 4. век пр.н.е. Македонското царство започва да измества Атина от първото място във военно-политическата обстановка в региона. Демостен е яростен противник на експанзията на древните македонци и публично осъжда империалистическите амбиции на техния цар Филип ІІ. През 341 г. пр.н.е. ораторът произнася третата си реч против Филип (наричат ги филипики). През 338 г. пр.н.е. обаче Филип ІІ побеждава оглавената от Атина коалиция в битката при Херонея, с което Македонското царство става хегемон в елинския свят. Демостен остава на антимакедонските си позиции. Всичко приключва през 322 г. пр.н.е., когато под натиск от македонските господари атинските власти го осъждат на смърт. Но преди присъдата да бъде изпълнена, Демостен се самоубива като поглъща отрова.

„Докато корабът е в безопасност, независимо дали е голям или малък, морякът, кормчията, всеки на борда би трябвало да напрегне сили, за да не се допусне съдът да се преобърне – било то заради инцидент, било поради зла умисъл. Защото погълне ли го морето, свършено е с него. Така и ние, атиняни, докато сме в безопасност и разполагаме с този великолепен град, с достатъчно ресурси и добра репутация, какво би трябвало да направим? Мнозина от нас, позволявам си да кажа, копнеят да зададат на глас този въпрос. Е, добре тогава, нека аз да ви кажа. Ще предложа решение и ще го прокарам в събранието, ако ви допадне… Нека се подготвим за собствената си защита, да се запасим с каквото е необходимо – преди всичко с кораби, пари и войска, защото независимо че много други народи са се примирили да бъдат роби, убеден съм, че ние поне трябва се борим за свободата си.“

Атина, Гърция, 341 г. пр.н.е.

Оливър Кромуел

Разпускането на „съкратения парламент“

По време на гражданската война в Англия никому неизвестният Оливър Кромуел (1599–1658) се превръща в най-популярния парламентарен водач. Независимо от победата на парламентарните сили през 1646 г., съществуват различни мнения относно това какво да правят с Чарлс І. Някои парламентаристи смятат, че кралят трябва да остане на престола, но с орязани права, а други – че монархията трябва да бъде ликвидирана. През 1648 г. войници нахлуват в парламента и изваждат от състава му членовете, които са склонни да се споразумеят с краля. Останалите от депутатите в т.нар. Съкратен парламент гласуват Чарлс І да бъде екзекутиран. След това Кромуел се заема със съпротивата на Ирландия и Шотландия. Той обаче е разочарован от бавенето на депутатите да създадат нова конституция. На 20 април 1653 г. ги упреква в нерешителност и разногласия, а накрая с помощта на войниците си опразва заседателната зала. Тогава Кромуел посочва новите членове на парламента и още през декември същата година те гласуват нова конституция, с която го обявяват за лорд-протектор. Кромуел умира през 1658 г. Създалият се властови вакуум е запълнен от изпратения в изгнание син на Чарлс І – Чарлс ІІ, който през 1660 г. сяда на английския престол.

„Крайно време е да прекратя вашето пребиваване на това място, което вие осквернихте с презрението си към добродетелта и чрез извършване на всевъзможни грехове. Вие сте група разколници и противници на всичко добро в управлението. Вие сте шайка жалки наемници и сте готови подобно на Исав да продадете родината си за паница леща и да предадете своя Господ за няколко сребърника… Ето защо, в името на Бога, махайте се оттук.“

Лондон, Англия, 20 април 1653 г.

Алберт Айнщайн

„Чудесата на науката“

Алберт Айнщайн (1879–1955) произхожда от семейство на германски евреи. През 1905 г. той работи като технически асистент в швейцарската патентна служба. През същата година публикува четири новаторски статии, които променят представите на хората за Вселената. Публикациите го правят световноизвестен. През 1913 г. Айнщайн е назначен за директор на Кайзер-Вилхелмовия институт по физика към Берлинския университет. Там продължава своите изследвания, които му носят Нобелова награда през 1921 г. В речта си от 1930 г. той изразява своята увереност в ползите, които науката осигурява на човечеството. През 1933 г. надигането на фашизма в Германия и нарастващият паралелно с това антисемитизъм принуждават учения да емигрира в Съединените щати. Въпреки пацифистките си убеждения, през 1939 г. Айнщайн препоръчва САЩ да създадат атомна бомба. След 1945 г. обаче той се включва в кампании, разясняващи опасността от атомното оръжие. Последното десетилетие от живота на учения е посветено на създаването на обща теория, обединяваща всички закони на физиката. Той обаче умира през 1955 г., преди да е постигнал целта си.

„Всеки, който използва чудесата на науката и техниката без да се замисли за тяхната същност – подобно на кравата, която изобщо не се интересува от ботаниката на растенията, преживяни с наслада от нея – трябва да се срамува от себе си.

Помислете и върху факта, че инженерите са тези, които правят възможна истинската демокрация. Те не само облекчават всекидневния труд на хората, но осигуряват и достъпа на всички до творенията на най-възвишените мислители и художници.

Прелестта и удоволствието от тези произведения доскоро бяха привилегия само на висшите класи. Така инженерите помагат за събуждането на хората от тяхната сънлива непросветеност.“

Берлин, Германия, 22 август 1930 г.

Маргарет Тачър

През 1975 г. Маргарет Тачър (1925–2013) се изправя срещу Едуард Хийт в надпревара за лидерския пост в консервативната партия на Великобритания. Тя го побеждава, а през 1979 г. печели и парламентарните избори и става министър-председател. Тачър провежда реформи, с които ограничава силата на профсъюзите, намалява данъците и държавните разходи, като в същото време приватизира и освобождава от регулации множество сектори на икономиката. През същата годината страната влиза в рецесия. В реч пред конференция на консервативната партия Тачър заявява, че заради кризата няма намерение да промени водената от нея политика. Британската икономика остава в застой и популярността на Тачър върви надолу до 1982 г., когато победата във войната за Фолклендските острови ѝ помага да постигне съкрушителна по-беда на парламентарните избори през следващата година. През 1987 г. Тачър печели трети премиерски мандат, но решението ѝ две години по-късно да въведе поголовен данък се оказва много непопулярно и предизвиква масово недоволство. През 1990 г., след 11 години начело на страната, Тачър подава оставка от ми-

нистърпредседателския пост. Умира от инсулт през 2013 г.

„Ако народът се усеща като част от една велика нация и е готов да има волята да я запази такава, тогава ние наистина ще сме велика нация и ще продължим да бъдем такава и за в бъдеще. Какво ни спира да го направим? Какво ни пречи?

Перспективата за още една зима на недоволство?

Може би. Аз предпочитам обаче да вярвам, че някои уроци са били научени с течение на времето и ние се придвижваме, макар и бавно и болезнено, към една есен на разбирателство. Надявам се, че след нея ще дойде и зимата на здравия разум.

…На тези, които със затаен дъх очакват да се случи любимото медийно остроумие с обратния завой, имам да кажа само едно нещо. Вие ако искате, се обръщайте. Госпожата няма намерение да прави обратен завой.

…И така, нека не се поддаваме на ласкателствата на малодушните. Нека да игнорираме хулите и заплахите на екстремистите. Да застанем едни до други и да изпълним дълга си – и няма да сбъркаме.“

Брайтън, Англия, 10 октомври 1980 г