40 г. без Петя Дубарова, гениална на 17

След смъртта на Петя гневът на учениците от английската гимназия е насочен към ръководството й и най-вече към зам.-директорката. Почти цял месец в знак на протест, всички ходят с бели ленти на реверите си, изразяващи скръбта по младата Петя и обвинение срещу учителите, които са косвените й убийци. Пишели по стените на училището, по чинове и катедри „убийци“. Този протест е впечатляващ за времето си, но никой не посмял да накаже учениците.

След като тя заспива завинаги популярността й расте с всеки изминал ден, а нейният образ се изпълва с десидентски смисъл. На гроба й започват тайно да отиват млади хора, да и пишат писъмца като на светица. Да й правят посвещения. Всеки има своите ритуали там. Тези ритуали са мълчаливи. Властта пощръклява буквално от този невероятен интерес, който събира все повече хора и обединява все повече хора. Никак не е доволна официалната власт от тези ритуали. Започват да се раждат и спонтанни посещения в дома на семейство Дубарови, което изобщо не е музей, той е просто техният дом. Майка и? споделя, „Отначало хората идваха поотделно — млади и възрастни, с различни професии. Цели класове се организираха, идваха и работнически колективи. Искаха да надникнат, да видят къде е израснала Петя. А ние живеехме там. Излизала съм и по нощница.”

Но властта се бои да се наложи грубо. Не може да сложи край на практика на всичко това, защото процесът е много мощен и масов. Бургас е един култов център и пръст от гроба и? се пренася по всички краища на България.

След смъртта на Петя Дубарова, Георги Константинов (гл. редактор на сп. „Родна реч”) решава да събере в книжка най-добрите и? стихотворения. Моли родителите за още нейни творби и така стъкмява „Аз и морето“. В издателство „Народна младеж“ отхвърлят идеята на Константинов с аргумента…, че не бива да се поощряват самоубийците. Категорично отказват и в „Български писател“ – поетесата е много млада, неизвестна и не е член на СБП. Тогава Георги дава ръкописа на Панко Анчев от Варна и през 1980 г. местното издателство „Георги Бакалов“ отпечатва книгата. В родния й Бургас по това време няма издателство.

И всъщност от тази малка книжка „Аз и морето“ тръгва истинският път на Петя към  нейните читатели. Тогава много хора се запознават с творчеството на момичето. Смъртта създава допълнителен ореол на неговата поезия, около името му расте особена митологичност. Петя става много популярна особено сред връстниците си. През 1980 г. посмъртно й е връчена наградата „Южна пролет“.  В следващата 1981 г. стихосбирката й „Аз и морето“ е преиздадена.

През 1984 година стартира национален литературен конкурс на името на Петя Дубарова, който добива изключителна популярност сред младите поети. През същата година  Ваня Костова, Стефан Диомов, Стефан Маринов, Пейо Пантелеев и други приятели организират спектакъл за Петя в Дома на армията (ДНА) в Бургас. Има стълпотворение от хора и се налага спектакъла да бъде повторен.

След смъртта и?, Веселин Андреев я прави част от живота си, а после сам отива при нея, като също се самоубива. През 1985 излиза книгата му „Соната за Петя Дубарова“, в която той анализира творчеството и?, а три години по-късно и? посвещава още една творба, наречена „Най-синьото вълшебство”. Там е събрано цялото и? творчество, писма и личният и? дневник. Книгата продължава да бъде изключително популярна и търсена и до днес от нейните почитатели.

 „Средношколско знаме”, който е издание за младежи в гимназиалната възраст и публикува млади творци, поддържа след смъртта на Петя години наред една рубрика „Писма до Петя Дубарова”. Интересът към нея е невероятен. В тази рубрика младите хора се жалват до редакцията, че не могат да намерят нейни книги и много искат редакцията да им съдейства.

По текстове  на Петя Дубарова, в средата на 80-те композитори започват да пишат песни, изпълнявани от популярни български естрадни изпълнители. Най-много песни по стиховете на Петя написва композиторът Тончо Русев. Стефан Диомов също прави чудесни песни по нейни стихове.

С решение на Министерски съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата, днешната ул. „Гладстон” 68, е освободена и новоизградена като дом-музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 г. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова. В края на 2010 год. в морската градина на родния и град е открит паметник на бургаската поетеса, загинала трагично в разцвета на своята младост .