Как преборваме Вътрешния самозванец и Вътрешния саботьор, който все ни подценява и ни препятства?

Психолозите са измислили цял Синдром за един от персонажите вътре в нас, който на пръв поглед изглежда вреден. А ние трябва да го виждаме и да го правим полезен. Вътрешният самозванец има задача да ни съхрани, каквито сме. Въпросът е, че ние се променяме и за него това става опасно.

На борбата с него и на надвиването му сме посветили нашия днешен психологически лайфхак.

Най-добрата тактика срещу Вътрешния самозванец е да прочетем своето резюме/биография.

Защото самозванецът НЯМА ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ СМЕ НЕДОСТОЙНИ, каквито той ни изкарва.

А ние имаме доказателства, че сме достойни!

Това ни освобождава най-накрая да заговорим езика, на който знаем толкова думи, да споделим идеята, която сме обмисляли дъго време в главата си, но ни е било страх/срам да споделим.

Можем да дадем фактите от резюмето за себе си и на ИИ, като го попитаме: „Ставам ли за...”.

Можем да го помолим и да погледне критически върху това

С тази база се договаряме с вътрешния самозванец, че вече сме станали други – не сме на 3, на 13, на 23. И сме в правото си да бъдем различни. Променени.

Как се договаряме ли?

Например така – още по-добре, ако сме избрали и име за своя Вътрешен самозванец: „Виж какво, чудесно е, че ме помниш малък и невинен. Но сега вече е време да оцениш най-накрая какво постигам. Да ругая себе си е вредно и спира моето развитие. Или го приеми, или докажи обратното”.

Напомняме лайфхака, който важи и за договарянето с Вътрешния критик, а и с външните критици, или иначе казано изкуството как да печелим всеки спор:

докажи...,

разбра ли сам какво каза...,

и, ако се справи:

затова...

Същото правим и със самозванеца

Нека накрая да кажем и няколко думи за ТРЕТАТА ФИГУРА, НАРЕД С КРИТИКА И САМОЗВАНЕЦА В НАС – НАШИЯ ТРЕТИ ПЕРСОНАЖ, А ТОЙ Е

ВЪТРЕШНИЯТ САБОТЬОР

Той стои накрая на веригата, съзнавайки, че да се боим/ да не се проявяваме може да бъде изгодно. Това е разсъждението за мечтано битие от типа: богат, но неизвестен.

С други думи, и Саботьорът като Критика и Самоцванеца в нас ни създава страхове, насажда ни ги и ни вини за това. А освен това, той съзнателно ни пречи, което мозъкът приветства, защото той не се интересува дали сме щастиливи, а да му е лесно да работи. Пък той работи най-лесно с устойчиви матрици на поведение – навици, които можем за свое оправдание да наричаме стил, традиция и с още мили думи. Но те си остават плод на страхове и подбудител на тревоги, което пък съвсем буквално ни подлудява, като ни създава комплекси, оттам психологически пролеми и те се развиват в зависимости и накрая – в болести на душата, но и на тялото.

Изобщо, Саботьорът ни създава идеята за препятствия, които не са реални, или поне не са непреодолими.

От страх от кучета например може да се отключи в нас истинска алергия към животни. Това става, понеже вътрешният саботьор командва мозъка ни: защо да се вреш на това куче, защо не протегнеш ръка да го погалиш, като знаеш, че ще те ухапе, както когато беше на 6. То не иска да си играе с теб, то иска да те нарани.

Ще кажете как така елементарно подмамва нашия мозък?

Клъчют е в думата Изгода – да не държа домашни животни, за да не се натоварвам с излизане от своите навици и да не си създавам проблеми.

Интересно е да знаете и лайфхак, когато някой около вас има проблем със своя вътрешен Саботьор, а вие – понеже познавате вашия личен, сте наясно с това и искате да му помогнете или да направите така, че да не ви пречи.

Веднага даваме елементарен пример:

Когато някой не може да направи нещо в работата – скарваме се, но докато го правим му разказваме как да успее.

Така постигаме взаимна изгода!

Налагането на вътрешния ни Саботьор може да се изрази и във вдигане на температура примерно преди изпит, състезание, първа среща, публична изява.

Психосоматиката ни разкрива: саботажникът не иска да успеем, до последно иска да ни разубеди

Ако често случайно чувстваме, че нещо иска да ни спре от дадена стъпка – вероятно по някаква причина е изгодно за мозъка ни да не навлизаме в нещо. Но добре е да помислим дали наистина е въпрос на оцеляване да се скрием, да избягаме, да изберем навика, и дали няма да бъдем по-щастливи, ако действаме.

Борис Ангелов