Често говорим неща, които разрушават топлотата в отношенията, които искаме да имаме. Когато не получаваме близостта, почваме да критикуваме, обвиняваме, сравняваме. Ние нападаме близкия човек. От неудовлетвореност. Искаме нещо от него/нея, не получаваме – нападаме. В отговор не получаваме топлота и близост, а затваряне, насрещна атака. И двамата сме недоволни. Никой не ни е учил какво се прави в такава ситуация. На това сме посветили днешния психологически лайфхак. И не е случайно – правим го на прага на лятото.
Първо да изясним защо така се получава?
Всеки зацикля на себе си и не разбираме, когато другият не е готов. Гледаме само от своята камбанария.
Всеки има своя правилна картина, но е различна от нашата. Което е и лесно обяснимо: когато разказваме за спорна ситуация, все едно разказваме две напълно различни истории.
Това се получава по простата причина, че имаме субективно възприятие. Просто е да се обясни, ако си се представим като художници, които рисуват един натюрморт или една моделка – получават се различни картини. И не спорим коя е правилна. Така трява да бъде и с т.нар. КАРТИНА НА СВЕТА, която рисуваме за себе си и за другите.
Иначе е егоцентризъм от типа каквото и както аз виждам, това е правилно. И съсипва отношенията.
Ако няма РАЗговор, не можем да пре-убедим другия човек.
ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ ТОЧКИ НА СЪПРИКОСНОВАНИЕ, А НЕ КАК ДА ВОЮВАМЕ.
Има такъв експерт на име Джон Гудман – американски психотерапевт, който дава добър лайфхак. Той пише, че когато се стигне дискусия/спор/скандал на висок глас, най-добре е да отидем в различни стаи, защото иначе няма да се договорим.
Помага също да отидем в банята и да си плиснем на лицето, или пък да пием вода – успокоява.
Добър лайфхак е и да направим разходка наоколо.
Кое не се прави?
Създаването на образ на другия като скандален, вреден, винаги неправ. Това е негатив, който винаги ще пречи на отношенията.
Хубаво е също да не тряскаме врати при напускане на „бойното поле”, а да правим знак за спиране/таймаут или просто да кажем: излизам за малко. Все едно дали отиваме на разходка, да пием вода или просто в съседната стая. И не само, защото по-умният отстъва. Както сме казвали, да се сравняваме не ни прави щастливи. А трябва да правим нещата, за да бъдем щастливи.
СТОП ДУМА – нещо, което казваме, за да си дадем почивка, е друг лайфхак за създаване на ритуал/навик/автоматизъм, който наистина помага. Особено, ако е нещо, свързано с приятно усещане, а същевременно няма нищо общо със ситуацията като например „портокал”.
След почивката можем да продължим на по-нисък тон, примерно след половин час, ако е спешно.
Ако не е и е късно – припомняме си желязната мъдрост: „утрото е по-мъдро..”.
Още по-добър лайфхак е са си определим ден и час за обсъждане. Примерно в събота в 5, докато правим нещо заедно и харесваме това нещо. Ще ни помага, защото сме добре разположени и имаме усещането за екип
Това е НАШЕТО ВРЕМЕ ЗА ВАЖНИ ВЪПРОСИ
Хубаво е да го ограничим –час е много, 20-30 минути е нормално, за да не се разлива и да не отива в тупик разговорът.
Много е вероятно да успяваме, ако не всеки, то поне в повечето случаи да се договорим без досада, без караница – превръщането на нещо в навик, го прави и автоматизъм, а това пък помага за постигане на резултат
Дори да стигнем до терапия, добре е психологът да остави двамата души с проблем ДА ГОВОРЯТ САМИ ПОМЕЖДУ СИ, може да присъства като контрол
Много е важно ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ ОБИДИ, ЗАЩОТО СЕ ПОМНЯТ ДЪЛГО А В СПОР ВЕДНАГА ПРЕДИЗВИКВАТ ОГЛЕДАЛНА РЕАКЦИЯ И ВОДЯТ ДО ИЗБУХВАНЕ.
Обидата в такива случаи се възприема като болка, впоследствие това добавя в паметта нюанси и други обрастващи неща, а освен това поражда очаквания за определени насрещни действия – извинение и как да стане, а ако не стане – още по-голяма обида и така пукнатината става пропаст
НЕ МОЖЕМ ЛЕСНО ДА КОНТРОЛИРАМЕ ЕМОЦИИТЕ, НО МОЖЕМ ДА КОНТРОЛИРАМЕ ДУМИТЕ, АКО НАИСТИНА СМЕ ЗРЕЛИ ХОРА И ЛИЧНОСТИ, А НЕ ИНФАНТИЛИ
И отново, за кой ли път – обясняваме какво чувстваме с „аз” форма, а не с критика „ти” това и това – примерно „така не МИ харесва”, а не „така ТИ не трябва/не можеш/не бива”.
Напомняме също, че разговорът през претенции никога не води до добър резултат, дори отсрешната цена видимо да приема, то не е гаранция, че същностно е ОК
ПРЕ-УБЕЖДАВАНЕ НА ДРУГИЯ Е НОРМАЛНО, НО ПРЕФОРМАТИРАНЕ НА ЧОВЕКА Е НЕВЪЗМОЖНО. ТАКА ЧЕ, СЛЕД КАТО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА, ПРОСТО ТРЯБВА ДА ПРЕФОРМАТИРАМЕ СВОИТЕ ОЧАКВАНИЯ/ПРЕТЕНЦИИ.
Най-добре е да подходим постепенно:
Първо да съобщим спокойно какво очакваме,
Второ, ако не сработи, на следващия етап пробваме по различен начин. Примерно: преставаме за определено време да критикуваме/указваме/претендираме, без да отказваме комуникация и нежност – примерно 2-3 седмици, оставяме си ги да видим какво се е получило и дали сме били разбрани. Ако сме, е добре да похвалим/да благодарим/да отбележим – логичният ход отсреща е да повтаря добрата практика. Позитивната подкрепа обикновено води до този резултат, защото чоекът обича да слуша добри думи – обяснявали сме механизма, противен на разговора през претенции.
Трето, ако пак няма ефект, връщаме се към въпроса/темата/проблема, но разширяваме картината с лафове от типа: „това правиш добре, а еди-кое-си дали е възможно да стане по друг начин...”.
Четвърто, отиваме при психолог, пред когото откровено заявяваме: „моите инструменти не работят, дайте вие идея”.
НО НЕВИНАГИ Е НУЖНО И ДВАМАТА ДА ХОДЯТ „НА ДОКТОР”.
Кое НЕ работи?
ГРУБОСТТА И НЕЛЕПИТЕ ПОСТЪПКИ ВЪВ ВЪЗРАСТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СА ОСТАТЪК ОТ ДЕТСТВОТО/младостта – ИНФАНТИЛИЗЪМ – НЕ ПАРТНЬОРЪТ НИ Е ВИНОВЕН ЗА „ВКЛЮЧВАНЕТО” НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЕМОЦИИ, А Е САМО ТРИГЕР – ДРАЗНИТЕЛ.
ЗАТОВА РАБОТИМ СЪС СЕБЕ СИ, А НЕ ВИНИМ НЕГО/НЕЯ.
ТИПИЧЕН ПРИМЕР Е КОМПЛЕКСЪТ ЗА ОТСЪСТВАЩ РОДИТЕЛ И ТЪРСЕНЕТО МУ В БЛИЗКИЯ ЧОВЕК, КОЙТО ОБАЧЕ НЕ ВИНАГИ Е СПОСОБЕН ДА ВЛЕЗЕ В ЖЕЛАНАТА ОТ НАС РОЛЯ, ОСОБЕНО АКО НЕ РАЗГОВАРЯМЕ ПО ТЕМАТА.
ПРЕНАПИСВАНЕТО НА ДЕТСКИТЕ ПАТЕРНИ/СХЕМИ САМ Е ТРУДНО
Лайфхак как да успеем да преработим детските матрици, които ни пречат като възрастни, за да ги надрастем и да продължим зрели напред:
Представяме си себе си възрастен в разговор със себе си малък/млад, като си казваме: „всичко ще бъде наред, бъди спокоен”, докато си връщаме филма към неприятен и отпечатал се върху нас момент от детството и го преиграваме.
Психолозите наричат това РЕСКРИПТИНГ – ПРЕНАПИСВАНЕ!
Ето и лайфхак как да преодолеем незадоволими очаквания към другия:
Идеята, че трябва да имаме пълно съвпадение в увлеченията/интересите е МИТ, нормално е да имаме различни вкусове/предпочитания. И трябва да го приемем!
НОРМАЛНОТО ОТНОШЕНИЕ Е УВАЖЕНИЕТО/ ПРИЕМАНЕТО, А НЕ ОСЪЖДАНЕТО/ОБЕЗЦЕНЯВАНЕТО на интересите/увлеченията на другия, дори да не ни допадат. Именно то обикновено поражда неприятните разговори, покрай които върви нашето обсъждане днес и които могат да доведат до разлом и даже до разпад в отношенията.
Може да става дума не само за неща, но и за хора, които другият НЕ е длъжен да изключи от живота си, само защото на нас не ни харесва.
Трябва да се научим да разговаряме спокойно за тези неща, вместо да мълчим и да се трупа напрежение между нас.
Примерно: „Дай да се разберем – дори нещо, което правя, да не е твоето, моля те не ми се меси и не ме осъждай за това”.
Програмата максимум е да не пречим, а да покажем подкрепа - ако трябва и на място - към интересите/страстите на другия. Особено, когато е известно, че това не ни допада по принцип, ще бъде оценено по достойнство и ще заздрави отношенията.
Борис Ангелов
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
След като в продължение на 14 години ...
бТВ Синема 24 юни 21:00ч.
Режисьор: Бър Стиърс Американски актьор
В ролите: Зак Ефрон Майк О'Донъл Матю Пери (Майк О'Донъл) Матю Пери Майк О'Донъл Лесли Ман (Скарлет) Лесли Ман Скарлет Томас Ленън (Нед) Томас Ленън Нед
Тя го вижда да си стяга куфарите и пита:
- Какво значи това?
Той:
- В Южните морета има един остров, където мъжът като прави секс с жена, му дават 25 евро.
Тя:
- Ха, тогава и аз ще дойда, да те видя как ще изкараш с 25 евро на месец!
Увереността в собствените възможности ще е силна през