НДК: построен за 3, вместо за 12 г., стана на 40

НДК отбеляза 40 г. 10-ина дни, след като ги навърши на 31 март. Когато през 1975 г. Людмила Живкова става председател на Комитета за култура – сега министерство, една от първите идеи, която прокарва е за създаването на НДК. Екипът й е вдъхновен от парижката идея за центъра Помпиду, но бащата на принцесата – Тодор Живков, предпочита новото здание да бъде предназначено за опера. Тогавашното правителство изпраща на проучване във Франция и другаде в Европа екипа от архитекти и инженери, които трябва да направят уникалния комплекс. Трябва да се превърне в новия символ на София . Първоначално проектът е предвиден да се осъществи за 12 години. Офцициалното одобрение от Политбюро на ЦК на БКП идва на 27 декември 1977 г.
С идването от посланичество в Западна Германия в креслото на кмет на София на супер активния Петър Междуречки, забавеният процес рязко се интензифицира. Както си спомняше самият той докато беше жив пред 19 минути, поема обекта с встъпването в длъжност и още месец след назначението си започва работата по него. За кмета случаят е брилянтен – той вече има план за развиване на цялата южна зона на София като зелен клин към Витоша. Като започва от булеварда, превръща в парк зоната около НДК – тогава калищак с казарми, наричан от младежите Монте Карло, пуска булевардите Витоша, Фритьоф Нансен, Черни връх, България, създава Лозенец в сегашния му вид с Японския хотел и останалото, Стрелбище, Иван Вазов, Белите брези. По НДК работят заедно с тогавашния ресорен вицепремиер Григор Стоичков и успяват за по-малко от 3 години – от 25 май 1978 г. до 31 март 1981 г. да открият НДК. Разгърната му площ е 123 000 метра, залите са 12, използвана е повече стомана , отколкото за Айфеловата кула. До края на мандата си през 1985 г. Междуречки  успява да довърши през 1985 г. и т.нар. втора част на НДк, в която в момента са бТВ и кино Люмиер, с топлата връзка и