Мнозина от нас смятат, че един от основните проблеми на българите е постоянното им оплакване от всичко и от всички. Невероятно, но факт: същия проблем за себе си като нация виждат и италианците. Оказва се обаче, че навикът да се оплакваме - т.е. да споделяме негативни преживявания, е супер полезен за психическото ни здраве, сочат последните научни разработки.
Оплакването буквално спасява съзнанието и разсъдъка ни от стреса, на който сме подложени и който често води до скрити или открити проблеми и дори заболявания на нервите и душата.
Същото качество има и обратното действие - хваленето, а и то е доста типично за южните народи като нашия. Мнозина се дразнят, когато техен познат го прави, но вече могат да бъдат по-снизходителни. Така човекът помага на психичното си здраве. А няма по-добра грижа или лечение от това, което сами и по естествен път можем да си осигурим, без да прибягваме към медикаменти. Чийто прием нараства със смущаващи темпове по света и у нас.
Ефективността на оплакването и хваленето се дължи на общото между тях. Споделянето.
То позволява без помощта на успокоителни, алкохол, наркотици, да изнесем от съзнанието си проблемите, които ни гнетят, вместо да ги задържаме в себе си и да им позволяваме непрекъснато да ни "ядат", какъвто е случаят с оплакването, или пък да "заразим с щастие" другите, като им се похвалим с положителното, което ни се е случило, подарили сме си или сме спечелени, както става при хваленето. Ако са умни, те също ще споделят доброто и лошото и ще се получи добра верига.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
'Росатом'' възнамерява да развива свои ...
бТВ Синема 10 май 21:00ч.
Режисьор: Джон Ървин
В ролите: Патрик Суейзи Труман Гейтс Лиъм Нийсън Брайър Гейтс Хелън Хънт Джеси Гейтс
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!