Палачинки и сръбска музика

Финландското селище беше най-европейското място в Боровец в продължение на дълги години. Покрай нароилите се хотели с примамливи имена – недалеч от него има цял Роял, и с безброй звезди, добрите стари къщички са приятен спомен за едно време, когато имахме повече природа и по-малко „хотел“.

Къщичките са си същите. Същата, поне на външен вид, е и кръчмата към тях. Някога, преди тридесетина години, когато пристъпвах в нея, сякаш прекрачвах в друг свят. Бих използвал дори израза “телепортирах се”, който беше много на мода в онези времена покрай култовия фантастичен сериал Седморката на Блейк.

Какво имаше тогава? Бира и кола в кутийки, разни ястия, които бяха по-добре изглеждащи от стандартните столско-ресторантски манджи ала Балкантурист. Независимо от обикновената категория три звезди, мястото имаше западноевропейско излъчване.

Днес сме в Европа, но ресторантът е останал в някаква дълбока провинция. Романтиката на онези времена отдавна се е изпарила. Сега, когато човек прекрачи прага на заведението, първото, което го удря, като с мокър парцал  е  натрапчивият ритъм на сръбски турбофолк, комбиниран с миризма на запръжка, която моментално се просмуква от дрехите.

Слава Богу, интериориорът е непроменен, но какво да кажем за менюто? 

Ако не ви се рискува с някоя  скъпа гозба, направете проба като нас да си поръчате нещо лесно и трудно за объркване от готвача, като палачинки с мед и орехи например. Ще се изненадате от резултата. Палачинка има, макар опърпана, безвкусна, лишена почти изцяло от мляко и яйца, но с доста химия в нея. За сметка на това мед няма, за орехи да не говорим.

Донякъде това е разбираемо – цената от 3 лева на парче е ниска по боровецките стандарти – толкова излиза и от павилион на снега.

Как тогава съдържателите се спасяват от неминуеми скандали? Ами с усмихнат персонал. Онова, което куца при повечето им колеги – приятното обслужване, тук е на лице. Но усмивките не стигат, за да се нахрани човек...