Психопатия/лудост ли е лидерството: Какво да правим с времето в карантина

Стартира официално предизборната кампания и това ще ни е основна занимавка, независимо дали сме в домашна или в офисна карантина - то други видове съществуване вече нямаме. Ето какви са нашите препоръки - лайфхакове , за да правим разликата между лидерите, както наричат политическите водачи в медиите.

"Вождизъм" се наричаше при соца, когато някой прекали със самочувствието, след като е бил облечен във власт. Оказва се, че тази морална постановка и тогавашно другарско обвинение, всъщност си е психическо заболяване. Така поне смятат съвременните социални психолози като Светлана Комиссарук от Ню Йорк. Тя нарича това нарцистично разстройство, което е следствие на получени в детството рани, като например усещане за недостиг но обич от родителите - недолюбени, недооценени хора. Обикновено за хората, които стават лидери, това е бунт срещу доминацията на бащата или майката, в зависимост от това дали са мъже или жени, от която са получили травми. Това е най-характерно за опозиционните лидери, особено за вечните опозиционери.

Компенсацията за проблеми в детството е основното обяснение за лидерската психопатия, което дава и класикът Адлер.

Най-добрият политически водач е психопат, смятат и учените от миналото, и съвременните умове в психологията. Това е и логично следствие на факта, че властта е абсолютната самота. Това е огромно психологическо напрежение.

Вманиачени във властта и лидерството си, водачите водят своята политика в зависимост от така наречения Прозорец на Овертън. Той най-общо дава представа докъде може да стигне един политик, докъде да се разпростре