Психопатия/лудост ли е лидерството: Какво да правим с времето в карантина

" с постъпателен дискурс" - с натиска си върху обществото. Доколко то може да допусне да изгуби свободата си, като му я даде, както описва положението Джо Картър.
Ситуацията с коронакризата в цял свят е идеален пример за изследване на това поведение, особено с последните идеи като вакси-паспортите след всички изолационни мерки, които са неприемливи за нормалността от психологическа гледна точка. Защото е категорично доказано, че "обществото формулира лидера/диктатора", както казва Комиссарук.
Тя посочва, че "тълпата е сбор от неврози, при който падат прагове и се образува зависимост - граници, които сами никога не бихме прескочили". Карантирирането и "страхуването" на обществото вече година чрез медиите играе на практика тази роля.
Такава ситуация е много удобна за разгръщането на границите по Прозореца на Овертън. Нещата се правят просто:
налага се филтър на информацията  
притъпява се чувството за манипулация
поднасят се повече фалшиви новини
всичко става една голяма лъжа
Неутешителното е, че според социалните психолози - класици и съвременни, един силен лидер/диктатор, се сменя от друга фигура/режим от този тип, както и да се представя публично такава промяна.