Комисия от Европарламента идва у нас заради произвола на ЧСИ

Както съобщи на 5 септември 2019 г. сайтът на телевизия „Евроком”, група български адвокати и правозащитници начело с НПО “Солидарност” са изслушани в Комисията по петиции на Евроапрламента (виж материала „Банките и ЧСИ-та ограбват гражданите и бизнеса“).

На заседанието в Брюксел адв. Владислав Янев обяви, че става дума за ограбване на българския народ „по узаконен начин“ чрез банки и ЧСИ-та.

Адвокатът обвини съда във Варна, че не е приел текстове от евродирективи понеже нямало анализ за правна съвместимост с местно законодателство. Той даде пример и със съдия от Варна, която е кредитополучател в банката, срещу която разглежда дело от потърпевши потребители.

Правозащитникът Николай Колев – Босия тогава заяви, че банките и ЧСИ-та работят с цел ограбване на гражданите.

    „В този си законовата рамка в България създава условия за организираните престъпни групи във вида: банка – синдик ЧСИ – районен съдия – прокурор – оценител. Това е дълбоко порочна и неконституционна, несправедлива практика“.

Адвокатът Светла Миланова призова за строг мониторинг, защото българските институции привидно „правят крачки за промяна на законодателството, но тези промени не се случват докрай“.

От Комисията тогава признаха, че наистина, процедурите в наредбите за изпълнение на съдените решения „не са хармонизирани с тези на ЕС”. Но комисията можела да се намеси „единствено, когато европейското законодателство има регулация за конкретни аспекти“.

Оттам припомниха, че през януари 2019 г. ЕК започна процедурата срещу България, включително заради Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). И с поправките щяло да има „повече права за потребителя, за платежно нареждане и правото да предостави договора, преди да бъде издадено решение за заплащане”.

    „Комисията няма право да се намесва в индивидуални, отделни случаи в българските съдилища, ще наблюдаваме и ще обсъждаме последващи стъпки“ (вижте видеото).

Но резултат очевидно има, поне КЖП към ЕП се съгласи да прати мисия за проверка на жалбите, влезли в петициите, в София.

През декември 2019 г. Ивайло Илиев пише до новата председателка на Комисията по жалби и петиции в ЕП Долорс Монсерат.

    „Поради изключителния интерес от членовете на гражданското ни движение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система към това посещение се обръщаме към Вас с молба да ни информирате за датата, престоя, състава на мисията, както и предмета на проверката”.

“Молим също така да ни съдействате да проведем среща на определени членове и наши юристи със състава на мисията с цел представяне на нови доказателства по проблемите и пълнота на проверката”, гласи писмото, с което “Биволъ” разполага.

Цецка Цачева: Не приемаме твърденията на жалбоподателите

Повод за подаването на нови 15 петиции е наличието на 3 петиции от Ивайло Илиев в качеството му на председател на НПО „Солидарност” през 2017 г. Тогава от него са подадени петициите срещу дейността на ЧСИ в България под номера 0038/2017, 0063/2017 и 0408/2017.

Преди Министерството на правосъдието на Република България под ръководството на тогавашния министър Цецка Цачева да отговори на КЖП в ЕП минава…над една година.

Официалният отговор от 17 страници постъпва в деловодството на ЕП едва на 19 декември 2018 г., като е регистриран с печата на тогавашния председател на Комисията по петициите Сесилия Викстрьом (АЛДЕ).

На 17-те страници подчинените на Цецка Цачева обясняват, общо взето, че сигналите срещу ЧСИ и работещия в тяхна полза Гражданско-процесуален кодекс (ГПК) на Република България били не само в полза на гражданите, но и „добре синхронизиран” със закодателството на ЕС, което има предимство над националните законодателни рамки в страните-членки.

Например подробно се обяснява, че според ГПК на Република България нямало как да се правят вземания от длъжници с участие на ЧСИ-та, без да бъдат минати съответните процедури.

    „Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно”.

„На практика заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание”, пише Цецка Цачева относно съответния чл. 410 от ГПК.

Споменава се и чл. 417 от ГПК, спроед който „законът придава формална доказателствена сила на изброените в посоечения законов текст документи и въз основа на тях съдът прави изводите си дали вземането е изискуемо”.

    „Заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчват на длъжника от съдебния изпълнител, от който момент започва да тече двумесечн срок, в който длъжникът може да депозира възражение срещу издадената срещу него заповед”.

Оборват се петициите, с мотива, че това едва ли не било възможно според законодателството.

„На практика не може да се говори за замразяване на всички активи, каквото твърдение е изложено в петициите, тъй като наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да съразмерни на задължението, като се отчитат всички данни и обстоятелствата по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено”.