1500 са новооткритите случаи с рак на панкреаса годишно у нас

Швейцария и по-късно в Германия. Самият той е идвал в България много пъти, почетен член е на нашето дружество, оперирал е много български пациенти и когато разбра, че отриваме Панкреасен център веднага реши да подкрепи нашите усилия", поясни още доц. Чолаков.

Доц. Чолаков отговори, че в УМБАЛ "Лозенец" първо се преценява дали пациентът с рак на панкреаса е подходящ за неадювантна или предоперативна химиотерапия, това се прави съвместно с онколозите от УМБАЛ "Св.Иван Рилски", това е стандарт в Западна Европа.

"Разликата е в това, че болните, които биват диагностицирани с рак на панкреса в Западна Европа и Северна Америка са в първи или втори клиничен стадий. У нас по изключение са в първи или втори, обикновено са в трети стадий.

Близо 1500 са новооткрите пациенти с рак на панкреса у нас годишно, но при едва 10 на сто може да се приложи операция и да се отстрани туморът. В Западния свят тези показатели са доста по различни.

Големият проблем при рака на панкреаса е, че при него няма специфични симптоми. Профилактиката в България почти не съществува. Това, което може да се посъветват хората е, че при тези, които имат хроничен панкреатит, който рано или късно се изражда в рак на панкреса, тези хора са диспансерно наблюдавани и при тях би могло да се прави по-често проследяване за злокачествени образувания, но бих отправил молба и към техните гастроентеролози, да ги съветват да си правят консултация и с хирург от Центровете за панкреас.

Но има и друг проблем, че тези болни с хроничен панкреатит, които са много повече от пациентите с рак на панкреаса, не желаят да се оперират, защото ги е страх. Това също усложнява проблема...", допълни още хирургът.

Той съобщи, че у нас се правят генетични изследвания за наследственост при рака на панкреса. Има такива обременени фамилии, които вече са се изследвали чрез модерни генетични анализи. Тези изследвания на Запад са част от здравните пакети, но у нас не е така. При хора с близки, които са имали с рак на панкреса, е добре да се направят такива изследвания. Дали да се прави ехография на корема, това пак трябва да се прави от лица, които са имали роднини със заболяването. Така сме откривали случайно и рак на панкреаса при такива пациенти, без симптоми и без оплаквания. Ноември месец оперирахме такава пациентка.

Има връзка между болестите на панкреса и жлъчните пътища, поясни още доц. Чолаков.

От 1991 г. до 1994 г. доц. Олег Чолаков е участъков лекар в с. Горни Окол. Бил е научен сътрудник III степен и старши научен сътрудник II и гостуващ лекар в Университетска болница Inselspital Швейцария. Практикува като доцент по хирургия, началник на Секция по обща, висцерална и спешна хирургия в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" и по спешна медицина към Медицински университет София. Бил е заместик изпълнителен директор по научната дейност и координатор на Авангардния спешен комплекс към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Работил е в МБАЛ Сердика, а към момента е част от екипа специалисти на УМАЛ Лозенец София. Научните му интереси са в сферата на остър панкреатит, хроничен панкреатит, тумори на панкраса, колоректален карцином, гастро-интестинална хеморагия, коремна травма, спешна медицина, планинска медицина, планинска спешна медицина.