Обама към Ердоган: Знаем, че финансирате джихадистите от Ал Нусра

През пролетта на 2013 г. американското разузнаване научава, че турското правителство чрез своята агенция за разузнаване и съвместно с жандармерията работи директно с „Ал Нусра” и съюзниците им за създаването на химически оръжия.

Разузнаването на турците работи на политическия фронт с бунтовниците, а жандармерията осигурява военната логистика, консултации и обучение, включително и по водене на химическа война. Действията, които Турция предприема през пролетта на 2013 г., са разглеждани като ключ към проблемите там. Ердоган знае,

че ако спре подкрепата си за джихадистите, всичко ще приключи веднага.

Саудитците не биха могли да подкрепят войната заради логистични проблеми – разстоянието и придвижването на оръжие и муниции. Така Ердоган се надява да предизвика събитие, което ще принуди САЩ да премине „червената линия“. Но Обама не реагира през март и през април.

Няма публични данни за срещата между Ердоган и Обама на 16 май 2013 г. в Белия дом. На по-късно проведената пресконференция Обама казва, че са постигнали съгласие, че Асад „трябва да си иде“. Попитан дали според него Сирия е пресякла „червената линия“, той отбелязва, че са открити доказателства за такова оръжие, но добавя: „Важно е за нас да получим възможно най-подробна информация за това какво точно се случва там“. Така „червената линия“ все още е недокосната.

Американски експерт по външна политика, който редовно разговаря с висши служители във Вашингтон и Анкара, ми разказа за работна вечеря между Обама и Ердоган по време на майската му визита. Разговорите на нея са доминирани от настояването на турците, че Сирия е преминала „червената линия“, и недоволството им, че Обама не иска да предприеме нищо по въпроса. Обама е в компанията на Джон Кери и Том Донилън, съветник по националната сигурност, който скоро след това напуска поста си. Ердоган е придружен от Ахмет Давутоглу, външен министър на Турция, и Хакан Фидан, шеф на разузнаването.

Фидан е известен с изключителната си лоялност към Ердоган и е неизменен поддръжник на радикалната опозиция в Сирия.

Специалистът по международни отношения сподели, че Ердоган е отишъл на срещата, за да докаже на Обама, че „червената линия“ е премината, и е довел Фидан, който да потвърди версията му. Когато турският президент включва Фидан в разговора, Обама го прекъсва и казва кратко: „Знаем“. Ердоган прави втори опит Фидан да се включи в диалога, но Обама отново го прекъсва с думите: „Знаем!“. В този момент вбесеният Ердоган казва: „Но вашата „червена линия“ е премината!“. Експертът ми предаде и коментара на Донилън:

„Ердоган размаха шибания си пръст към американския президент вътре в Белия дом!“.

Тогава Обама посочва към Фидан и казва: „Ние знаем какво правите за радикалните сили в Сирия“. (Донилън, който се присъедини към Съвета по международни отношения миналия юни, не отговори на въпрос относно тази работна вечеря. Турският външен министър – също. Говорителят на Съвета по национална сигурност потвърди, че срещата се е състояла, и предостави фотография на Обама, Кери, Донилън, Ердоган, Фидан и Давутоглу, седнали около маса. „Отвъд тази информация няма да коментирам детайли от тяхната дискусия“ – каза той.)

Но Ердоган не си тръгва с празни ръце. Обама все още позволява на Турция да продължи да се възползва от липсата на изрични заповеди, които да забранят експорта на злато до Иран, част от американските санкции срещу режима в тази страна. През март 2012 г. в отговор на санкциите на ЕС към ирански банки системата за банкови трансфери SWIFT, която обслужва международните парични преводи, изключи десетки ирански финансови институции, като жестоко ограничи възможностите на страната за международна търговия. САЩ последват този акт през юли, като оставят една пролука, известна като „златната дупка“:

доставките на златни пратки до частни лица от Иран могат да продължат.

Турция е основен купувач на ирански горива и напълно се възползва от „дупката“, като заплаща за енергийните си доставки в турски лири в иранска сметка в Турция. Тези пари са използвани за покупката на турско злато за експорт към Иран. Злато на стойност около 13 млрд. долара е влязло в Иран от март 2012 г. до юли 2013 г.

Програмата много бързо се превръща в златна кокошка за корумпирани политици и търговци в Турция, Иран и ОАЕ. „Посредниците направиха онова, което винаги са правили – каза бившият висш служител на разузнаването. – Взеха 15%. ЦРУ е изчислило, че по тази схема са разпределени около 2 млрд. долара. Златото и турската лира се лепят по пръстите.“ Незаконната схема избухва в

обществен скандал в Турция под името „Горива и злато“

през декември и приключва с обвинения към две дузини хора, като сред тях са известен бизнесмен и роднини на висши правителствени служители; следват и оставките на трима министри, един от които призовава Ердоган също да си тръгне.

Изпълнителният директор на турската държавна банка, която е в центъра на скандала, твърди, че намерените от полицията в дома му 4,5 млн. долара, скрити в кутии от обувки, са заделени за благотворителни мероприятия.

В края на миналата година Джонатан Шанзер и Марк Дубовиц пишат в „Международна политика“, че администрацията на Обама е затворила „златната дупка“ през януари 2103 г., но се е постарала „затварянето“ да не може да се случи ефективно поне още 6 месеца. Те допускат, че администрацията е искала да използва забавянето като поощрение и да докара Иран до масата на преговорите по ядрената му програма. Закъснението позволява на Иран да получи още милиарди долари в злато, като по този начин продължава да не е засегнат от режима на санкциите.

*

Американското решение да приключи подкрепата на ЦРУ за доставката на оръжия в Сирия оставя Ердоган изложен на преден план политически и във военно отношение. Без подкрепата на американската армия за бунтовниците, каза бившият висш служител на разузнаването, „мечтата на Ердоган да получи Сирия като свой сигурен търговски партньор се изпарява и той смята, че американците са причината за това. Турският президент знае, че когато Сирия спечели войната, бунтовниците ще се обърнат към него – къде другаде да идат? И така той ще се сдобие с хиляди радикални ислямисти в задния си двор“.

Консултант от американското разузнаване ми каза, че няколко седмици преди 21 август е видял кратък поверителен доклад за Демпси и за секретаря по отбраната Чък Найджъл, който разяснява „изострената нервност“ на администрацията на Ердоган относно перспективите пред бунтовниците. Анализаторите предупреждават, че турските лидери са изразили виждането си, че

 „трябва да се направи нещо, което да предизвика американска военна намеса“.