Екстремните летни горещини в Европа създадоха смъртоносна опасност за алпинистите в Алпите. Според учени необичайно високите температури са предизвикали рекорден брой скални срутвания.
Сред най-тежко засегнатите са изключително популярните алпийски маршрути на Монблан – най-високия връх в Алпите, и Матерхорн.
Трима алпинисти вече загинаха на Монблан, въпреки че сезонът за изкачвания едва е започнал. Заради опасните условия местните власти наредиха да бъдат затворени хижите по най-използвания маршрут към върха.
Според нов анализ само в масива на Монблан броят на скалните срутвания през тази година се очаква да достигне 450. Предишният рекорд беше 300 и бе поставен през 2022 г., когато Алпите също бяха обхванати от тежка гореща вълна.
„Това е абсолютно поразителна цифра, като се има предвид, че само преди 10 или 20 години имаше едва по няколко десетки срутвания“, заяви д-р Людовик Раванел от Френския национален център за научни изследвания, предаде ДейлиМейл.
По думите му голяма част от тях могат да бъдат свързани с климатичната криза.
Алпите и голяма част от Европа са обхванати от силна гореща вълна, при която бяха подобрени температурни рекорди на целия континент. В района Базел–Бининген в Швейцария бяха измерени 39,7 градуса – най-високата температура, регистрирана някога в северната част на Алпите. В популярния сред алпинистите френски район Шамони температурите редовно надхвърлят 30 градуса.
Това оказва сериозно влияние върху т.нар. нулева изотерма – височината, над която температурата пада под нулата. През лятото тя обикновено се намира между 3500 и 4000 метра, но през юли в някои части на Алпите се е изместила с 1400 метра по-високо от обичайното.
В съчетание с изключително силната суша това е довело до най-голямата нестабилност на алпийските скални склонове, регистрирана досега.
Според д-р Раванел от хилядолетия в пукнатините между скалите се намира „невидим“ лед, който действа като своеобразен цимент и държи планината цяла. Когато температурите се повишат над нулата, тази вечна замръзналост се топи и освобождава скалните маси.
Същевременно високите температури карат ледниците да се оттеглят и изтъняват. Така изчезва стабилизиращият натиск, който досега е задържал скалните стени на място.
Резултатът е рекорден сезон на скални срутвания в цялата планинска верига, като особено тежко са засегнати Монблан и Матерхорн.
През юли двама чешки алпинисти загинаха при срутване на Монблан, докато преминаваха през печално известния кулоар Гуте, наричан още „Кулоара на смъртта“. Между 1990 и 2017 г. там са проведени 347 спасителни операции, като са загинали 102-ма души, а 230 са били ранени.
Чешките алпинисти се опитали да преминат участъка преди разсъмване, когато скалите обикновено са по-стабилни. Условията обаче били толкова опасни, че дори тази предпазна мярка не успяла да ги спаси.
През август друг алпинист – 31-годишен мъж, също загина при скално срутване в района на Монблан.
Миналата седмица Жан-Марк Пейлекс, кмет на Сен Жерве – общината, която управлява френската страна на Монблан, нареди да бъдат затворени две популярни хижи по най-използвания маршрут към върха.
Като се има предвид значението на алпинисткия сезон за местната туристическа икономика, това е крайна мярка, която не е предприемана от горещото лято на 2022 г.
„Всички алпинисти, независимо дали са придружавани от планински водачи, трябва напълно да осъзнаят сериозността на положението и да се откажат от плановете си за изкачване, докато кризата продължава“, заяви Пейлекс пред Explorers Web.
„Изкачването на Монблан не е предизвикателство или проява на смелост. Не си струва животът на алпинисти и спасители да бъде излаган на риск заради нечия гордост“, допълни той.
Дори ако времето се захлади по-късно през сезона, екстремните горещини през това лято вероятно ще направят изкачванията опасни до края на годината.
„Дори повърхността отново да замръзне, огромното количество топлина от лятото на 2026 г. ще продължи да прониква в земните пластове до ноември, декември или дори януари“, обясни д-р Раванел.
По думите му най-големите скални срутвания се очакват през есента, макар че ще бъдат по-редки.
Въпреки опасността ученият не смята, че достъпът до високопланинските райони на Алпите трябва да бъде ограничаван, защото те са „преди всичко място на свободата“.
„Алпинистката общност се саморегулира и не поема по-големи рискове по време на гореща вълна, отколкото през по-хладно лято“, добави той.
facebook.com
