Как 8 американски вицепрезиденти изкарват прехраната си след мандата

Животът на президентите след края на мандата им в Белия дом е обект на интензивно проучване, но какво става с вицепрезидентите? Четирима поемат президентския пост след смъртта на действащия президент по естествени причини: Джон Тайлър, Милард Филмор, Калвин Кулидж и Хари Труман. Четирима поемат поста след убийството на президентите: Андрю Джонсън, Честър Артър, Теодор Рузвелт и Линдън Джонсън. А един, Джералд Форд, става президент, след като неговият шеф подава оставка.

Само четирима действащи вицепрезиденти са били действително избрани за президент: Джон Адамс, Томас Джеферсън, Мартин ван Бюрен и Джордж Буш-младши. Така остават много бивши вицепрезиденти, които трябва да намерят някаква работа след края на мандата.

Ето какво се случва с някои от тях.

Джон Брекенридж

Брекенридж, който служи при Джеймс Бюканън от 1857 до 1861 г., става сенатор на Съединените щати в същия ден, в който напуска поста. Тази работа обаче не продължава дълго – през декември същата година Сенатът го изключва заради подкрепата му за Конфедерацията. След това той се присъединява към армията на Конфедеративните щати, където се издига до чин генерал-майор и участва в няколко големи конфликта, включително в битката при Шайло. През 1865 г. става военен министър на Конфедерацията. След Гражданската война Брекенридж се завръща у дома в Кентъки и подновява работата си като адвокат.

Дан Куейл

След престоя си като заместник на Джордж Буш, Куейл се връща в частния сектор като инвестиционен банкер. Той е председател на Cerberus Global Investments, голяма фирма за частни капиталови инвестиции, а също така прекарва няколко години като професор в Училището за глобален мениджмънт „Тъндърбърд“. Куейл се изявява и като писател, като написва три книги, сред които „Вицепрезидентски мемоари“, която прекарва 15 седмици в списъка на бестселърите на Ню Йорк Таймс.

Джон Нанс Гарнър

Много от вицепрезидентите вероятно са благодарни, че техният кандидат-президент им помага за пристигането им във Вашингтон. Джон Нанс Гарнър обаче не е един от тях. Въпреки че служи като вице на Франклин Рузвелт по време на първите му два мандата, Гарнър невинаги е съгласен с политиката на Новия курс. Някои лидери на Демократическата партия също на на неговото мнение и го убеждават да се кандидатира за президентския пост през 1940 г. Шефът му обаче ррешава да се кандидатира за трети мандат… и го разбива на предварителните избори с 946-61 гласа при гласуването за номинацията на конгреса на демократите. Въпреки че Гарнър очевидно не може да се върне на вицепрезидентския си пост, той запазва ролята си в партията, като предлага съвети на действащите демократични лидери до своята смърт през 1967 г., когато е на почти 99 години.

Хенри Уолъс

Наследникът на Гарнър като вицепрезидент на Рузвелт също има интересна кариера след Вашингтон. Уолъс, който преди това е работил като министър на земеделието при Рузвелт, се връща във фермата си в Южен Салем, Ню Йорк, където се съсредоточава върху разработването на нови постижения в областта на земеделската наука. Освен че е пионер в производството на хибридна царевица, той е и съавтор на книга, озаглавена „Царевицата и нейните първи бащи“. Уолъс обаче е съсредоточен най-вече върху създаването на „перфектното пиле“. И може би успява, защото през 1990 г. почти половината от консумираните яйца в света са от неговата порода.

Томас Хендрикс

Съдружникът на Гроувър Кливланд в изборите през 1884 г. изкарва сравнително кратък мандат. Той встъпва в длъжност на 4 март 1885 г., след което се разболява през ноември същата година. Хендрикс бързо почива, но продължава да живее в сърцата на колекционерите на монети навсякъде по света: защото е единственият вицепрезидент, който по-късно не е бил президент, чийто лик е изобразен върху американски книжни пари: сребърния сертификат за 10 долара от 1886 г.

Шуйлер Колфакс

Колфакс, който преди това е бил председател на Камарата на представителите на САЩ, служи като вицепрезидент по време на първия мандат на Юлисис Грант, но престоят му на тази позиция не завършва толкова добре. Колфакс е въвлечен в скандала Креди Мобилие (Crédit Mobilier) – заплетен случай на корупция, при който конгресмени отпускат субсидии на железниците в замяна на правото да купуват евтини акции. Колфакс напуска поста си от срам, но се възстановява добре и прекарва последните си години като лектор. За съжаление, това образователно занимание се оказва и фатално за него: През 1885 г. трябва да измине малко по-малко от километър при температура -30°C, за да се качи на влак и да пътува за лекция. Колфакс успява да стигне до депото, но натоварването му причинява фатален сърдечен удар.

Аарън Бър

Вицепрезидентството на Аарън Бър е може би най-необичайното в американската история. През 1800 г. Бър се кандидатира заедно с Томас Джеферсън и по този начин допринася за подчертаването на един от недостатъците на Конституцията.

Според първоначалната Конституция членовете на Избирателната колегия гласуват по два пъти и този, който получава втория по големина брой гласове, става вицепрезидент. Демократично-републиканската партия на Джеферсън и Бър измисля как да гласува, за да поставят двамата желани кандидати на съответните постове… но нещо се обърква и Джеферсън и Бър се оказват с равен брой гласове – по 73. Въпреки че в крайна сметка Конгресът гласува за Джеферсън като президент, той вече няма никакво доверие на Бър.

След като Джеферсън отказва да го включи в листата си през 1804 г., Бър се кандидатира за губернатор на Ню Йорк. Кандидатурата му е неуспешна и той решава, че старият му съперник Александър Хамилтън е отговорен за тази загуба. Така докато все още изпълнява длъжността вицепрезидент, убива Хамилтън на дуел в Ню Джърси.

Застрелването на един от бащите-основатели на САЩ би сложило край на кариерата на много политици, но Бър решава да увеличи залога. Заедно с генерал Джеймс Уилкинсън той разработва абсурдно амбициозен план за военна атака срещу Мексико, където се надява да създаде независима държава. За съжаление Уилкинсън осъзнава, че това е безумие, и съобщава на президента Джеферсън за намеренията на Бър. Въпреки че вицето не е обвинено в държавна измяна за замислянето на войната (донякъде благодарение на бързата юридическа работа на адвоката му Хенри Клей), той се превръща в много омразна личност в цялата страна. Съответно бяга в Европа за 4 години, където се предполага, че се е опитал да уговори Наполеон да нахлуе заедно с него във Флорида, и умира през 1836 г.

Хюбърт Хъмфри

Вицепрезидентът на Линдън Б. Джонсън прави неуспешна кандидатура за президентския пост през 1968 г., след което се връща у дома в Минесота, където работи като професор. След като напуска Вашингтон обаче, Хъмфри заема по-необичайна работа – той е и председател на борда на консултантите на Енциклопедия Британика. В крайна сметка обаче Хъмфри се връща в политическата игра и през 1971 г. се връща в Сената за още седем години до смъртта си.

Източник: Chronicle