10 дни след началото на бежанската вълна от Украйна и 8 след старта на войната на Русия срещу бившата съветска република България, която е само на 500 км от границите на тази страна още няма единен център за работа по въпроса. Разпределението на бежанците е оставено на самотек. А те вече са стотици фамили.
Най-много желаещи стигат до София и очакват от общината организиране на живота им тук. Кметът Фандъкова вече се срещна с едно от семействата, но в столицата те вече са десетки. Не са никак малко и в черноморските общини, които също са основен магнит за емигриралите заради войната в тяхната страна, разказват кметове.
Няма никакъв план на правителството, няма организация, няма нито структурен, нито мозъчен център по темата. Това при 4-ма вицепремиери с огромни щатове, едната от които заместник-председатели на Министерския съвет без портфейл.
Засега един човек е натоварен с тази задача, но очаква кметовете да го търсят и му трябват часове, за да благоволи да отговори на обажданията им, камо ли пък да задейства тромавата държавна машина. Пускането на няколко автобуса за натоварване на желаещите няма абсолютно никакъв смисъл, ако те идват тук и попадат насред нищото. Достатъчно е да се види организацията не само в останалите държави от ЕС, които в момента приемат пъти повече бежанци, но дори в бедна постсъветска Молдова.
Ситуацията иначе е твърде различна от известната преди няколко години с бежанците от Сирия, покрай които минаха и какви не други от къде ли не. Причината е, че българите не само с отворени обятия посрещат идващите от славянската страна, но и тъй като страната ни има нужда от работна ръка, особено в области като образованието и здравеопазването.
Умна държава сама би пратила хора, за да подбере и веднага да направи свои граждани толкова необходимите ни дефицитни кадри в цял ред професии – от лекари до инженери, от медицински сестри до учители.
А много от бежанците или са от българското малцинство в Украйна, което по различни оценки е между 120 000 и 250 000 души, или могат да се разберат с нашето население на своя език, по-близък до нашия от руския, или поне на руски.
Одеският район, където е дислоциран най-голям брой етнически българи, всъщност е и една от основните цели на руската инвазия в Украйна, особено през последните няколко дни.
Радостина Тонева
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
02 и 04, всички индоевропейски езици имат много обща лексика. Което не значи, че спят в един креват, пардон, речник.
Мда.. Одеската мафия е добре известна по света и у тях. Един дядка съсед отишъл на времето на екскурзия в Одеса. Одеските джебчии така го обрали, че едва успял да се прибере в България - само гащите му не откраднали. Поляците вече се оплакват от украинските мигранти - много чевръсто свивали из магазините.
Скъпа редакция, не става въпрос дали думата "кръчма" е еднаква на български и украински, то и между българския и турския езици има доволно много общи думи, както и между българския език и циганския (доколкото съществува като самостоятелен език). Странно е ето този цитат от статията: "..или могат да се разберат с нашето население на своя език, по-близък до нашия от руския..", който цитат за мен е непонятен - не ми е известно и към момента в бг училище да се преподава украински. Знае ли човек :):):)
Сигурно не знаете, но дори думата "кръчма" ни е обща в българския и украинския, както и ред други
В Банкя има доста свободни къщи добре охраняеми !
Судан подписа споразумение с руската ...
бТВ Екшън 24 ноември 22:00ч.
Режисьор: Жауме Балагуеро
В ролите: Фреди Хаймор Том Джонсън Лиъм Кънингам Уолтър Морланд Фамке Янсен Маргарет
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!