Русия ще „презареди“ стратегията си за национална сигурност

Вчера на разширено заседание на Съвета за сигурност на РФ, провеждащо се под председателството на президента Дмитрий Медведев, се планираше да бъде приета „Стратегия на национална сигурност на РФ до 2020 г.“. Но в последния момент утвърждаването на документа беше отложено. В Кремъл и СС обясняват това с „чисто технически несъгласувания “. Но някои от авторите на стратегията заявиха пред „Комерсант“, че Москва е решила да не избързва с нейното приемане до срещата на Дмитрий Медведев с американския президент Барак Обама, за да може в зависимост от резултатите от „рестартирането“ на отношенията с Вашингтон, да формулира външнополитическите задачи на РФ.

Вчера събеседници на „Комерсант“ в Кремъл и СС обясниха поредното отлагане на сроковете за приемане на документа с чисто технически причини. „Нищо свръхестествено не се е случило. Просто постъпиха няколко нови предложения, които е необходимо да бъдат разгледани и включени в текста“, съобщи за „Комерсант“ източник от апарата на СС. От администрацията на президента също посъветваха да не се търсят сензации от вчерашното решение да се отложи приемането на стратегията. Междувременно някои от авторите на стратегията посочват други причини, заради които под документа все още не се е появил подписа на президента на РФ. Основната от тях е затоплянето на отношенията между Москва и Вашингтон. Въпросът е в това, че в проекто-стратегията, която се обсъждаше в края на декември с членове на РАН, в раздела „Осигуряване на националната сигурност“ се изброяваха най-вероятните противници на Москва. И макар те да не бяха изброявани поименно, от текста беше пределно ясно, от коя световна държава трябва да се очакват неприятности. „Заплахи за военната сигурност е политиката на редица водещи държави, насочена към получаването на преобладаващо превъзходство във военната сфера, преди всичко в стратегическите ядрени сили, създаването на глобална система за противоракетна отбрана и милитаризацията на космоса“, се посочваше в проекто-документа. Отбелязвайки несъстоятелността на архитектурата на сигурността в Евроатлантическия регион, ориентирана към НАТО, авторите на проекта за стратегия предсказваха, че „определящ фактор в отношенията с НАТО ще останат неприемливите за Русия планове за приближаване на военната инфраструктура на алианса към руските граници и опитите да му се придадат глобални функции, които са в разрез с нормите на международното право“. Всички тези пасажи напълно отговаряха на духа на руско-американските отношения по времето на Джордж Буш. Но тяхната актуалност се оказа под въпрос с избирането на поста президент на Барак Обама и с оглед на декларираното сега от Вашингтон „рестартиране“ на руското направление. В последно време новата американска администрация се старае, най-малкото на думи, да отчита руските интереси. Така, в доклада на комисията на САЩ за политиката спрямо Русия, създадена по инициатива на Барак Обама, се говори, че Вашингтон трябва внимателно да критикува Русия за ситуацията с човешките права, да постигне нейното влизане в СТО, да признае, че Москва има законни интереси в страните от бившия СССР и да не приема Грузия и Украйна в НАТО. Забележителното е, че авторите на този доклад – бившите американски сенатори Чък Хейгъл и Гери Харт в началото на март се срещнаха както с Дмитрий Медведев, така и с Николай Патрушев. И не е изключено, че след тези срещи, а също така в навечерието на преговорите на руския президент с Барак Обама на лондонската среща на Г-20 в началото на април, в Кремъл са решили най-малкото да не прибързват с утвърждаването и обнародването на „антиамериканска стратегия“. „Допускам, че върху решението да се изчака с утвърждаването на стратегията е повлияло започналото затопляне в нашите отношения с американците. Та нали за момента не е ясно докрай, как ще се развият отношенията между американския и руски лидери. Не е изключено, че след тяхната априлска среща ще се открият нови възможности. Така, че решението да се отложи приемането на стратегията е напълно разумно“, заяви в беседа с „Комерсант“ един от авторите на документа, ръководител на Института по икономика на РАН Руслан Гринберг.