Войната не е най-краткият път към мира: Френски експремиер пред Монд Дипломатик

се поставя цел за представителство на глобалния Юг, което личи от неотдавнашното приемане на нови държави членки. Организацията включва вече над половината от световното население, в разнороден ансамбъл, обединен около единодушната критичност към Запада. Длъжни сме да възприемем логиката на мнозинството от световното население, за да изложим нови решения и намерим общ реформаторски подход. Ролята на Франция би могла да е насочена към разкриване на път за създаване на разширен БРИКС+, в който желаещите държави да се включат за формулиране на обща програма, подкрепяна от повечето страни в света. Необходимо е да докажем ефикасността на колективния метод по всяка отделна тема, разбира се, и по въпроса за климата, въпреки постепенното отслабване на възторга от Парижкото споразумение при всяка поредна конференция на страните, но също и по въпроса за фалиралите държави, свързан конкретно с две от гибелните последици на глобализацията: от една страна, международния тероризъм, върлуващ в Сахел, Близкия изток, Азия и засягащ всички държави; от друга страна, организираната престъпност, която печели терен на всички континенти.

Необходимо е също да защитаваме и проповядваме многополюсна визия за света. Цялото разнообразие на света не може да се сведе до сблъсък между блокове. Дългата ни история не по малко от неуспехите ни показва, че балансът на силите е най-лошата от международните системи, като изключим всички останали, както Уинстън Чърчил твърдеше за демокрацията. Нужно е ясно да заявим, че връщането на Китай на първия ред на световната сцена е легитимно и необходимо, след два века заличаване, но също, че връщането на една мощна и богата със своите послания Индия е очаквано и предвидимо. Нашата дипломация трябва да следва пътя на откриването на големи партньори.

Втори приоритет – политика на независимост, въз основа на подготовка и свободен избор, която да позволи на Франция да води война в случай че бъде принудена.

Трябва най-напред да обмислим въпроса за капацитета на военните сили. Законът за военната програма увеличава отпусканите средства до повече от 400 милиарда евро до 2030 г. Отчитайки спада на инвестициите през последните години, този закон поддържа обаче линията за развитие на силите по всички направления – нещо като армия бонсай, обслужваща амбициите на секвоя за голяма световна сила. Ще трябва да фокусираме амбициите си върху континенталната и териториалната отбрана. Това означава да продължим логиката на професионализация на родовете войски, въведена от президента Жак Ширак през 1995 г. , с цел да разполагаме с мощен, гъвкав и модерен инструмент.

Трябва също така да се насочим, в рамките на Европа, към реорганизация на военната промишленост, за да гарантираме по-голям френски и европейски суверенитет, като осигурим и облекчим финансирането. Необходимо е, от една страна, да изключим военните разходи от финансовите цели на новия пакт за стабилност, като подчертаем ролята им на инвестиция в бъдещето. Нужно е освен това да създадем европейска агенция за въоръженията с бюджет от най-малко 100 милиарда евро, отчислени като общо задължение, за да организираме координирано планиране между страните членки за географско разпределение на дейностите, производствените звена, научните изследвания, развитието и интелектуалната собственост, като осигурим конкурентоспособни обеми на производство в световен мащаб.

Трябва също така да заздравим връзките между нацията и армията. Войната не е само въпрос на сила, а също и на издръжливост на обществото. Ето защо трябва да обмислим създаването на национален резерв, който да възстанови ползите от военната повинност, без да възпроизвежда нейното бреме. Нужно е да браним и укрепваме нашата демокрация, чрез стремеж към по-просветени и мъдри разисквания, по-траен консенсус и по-достойни за уважение и спазвани закони. Ето защо са нужни също предохранителни средства, тъй като увеличаването средствата за армията би довело неизбежно до нарастване на мощта ѝ, но и до увеличаване на риска от милитаристична спирала. Трябва да разширим контролните функции на Парламента и гражданското общество по военните въпроси и да пресечем връзките между медийната сфера и отбранителната промишленост, за да предотвратим манипулиране на общественото мнение.

Трети приоритет – инициативна дипломация, стремяща се към разрешаване на световните кризи, но загърбваща методите на агитация, които размиват нашия образ и създават представа, че злоупотребяваме с наличния страх и с войнственост: идеи като „сухопътни войски“ в Украйна и „европеизация“ на нашата възпираща ядрена сила са непредпазливи подхвърляния.

Безотговорно е да се мисли, че кризите се делят на такива, които можем да оставим да загният, и други, за които смятаме, че е наш дълг да подхранваме.

По тези от първия тип – кризите на нещастието, не се чува почти нищо, нито от международната общност, нито от Запада, нито най-вече от Франция. Такъв е случаят с Хаити, където фалиралата държава е превзета от гангстерски групи. Същото се отнася до Судан, който отново потъва в гражданска война и кланета, двадесет години след Дарфур. Бирма също е в състояние на гражданска война. Така е и в Демократична република Конго. Така е и в Ливан. Нужно е да се промени методът, да се увеличат ангажиментите и тези трагични ситуации да се превърнат в лабораторни примери за нови сътрудничества в полза на общата цел на всички велики сили: осигуряване на по-голяма стабилност и сигурност на международната система и избягване на неконтролирани подхлъзвания. Всеки конфликт, макар и пренебрежим, дори далечен, може днес да се превърне във фитил за взривяване на световния барутен погреб. Ето и повод да възстановим мястото на Съвета за сигурност на ООН в центъра на играта, с неговите специални подразделения, включващи участници от основните световни сили, по-специално САЩ, Китай, Русия, Европейския съюз, Индия и Бразилия, създаващи политически условия на терена и политически предпоставки за развитието.

Основната част от вниманието обаче следва, разбира се, да се насочи към кризите от втория тип, кризите на трагедията в нашия свят, при които несправедливостта и войната ни водят все по-близо до пропастта. Трябва да осъзнаем, че в Газа, както и в Украйна, ако оставим войната да руши всичко наоколо, увеличаваме с всеки изминал ден риска от глобализация на конфликта.

По отношение на войната в Газа дължим да възстановим достоверен и бърз политически хоризонт, на базата на две държави. Това минава през трайно прекратяване на огъня. Но предвид риска от регионално разрастване се налага да отидем по-далеч и да свикаме конференция за сигурността в Близкия изток, включваща всички регионални фактори, в т.ч. Израел и Иран. Тя трябва да предизвести ново Осло и Хелзинки за този регион. Не става дума да се реши за няколко седмици това, което се е вкоренило в продължение на 50 години, а да се създадат рамка и процес, в които всеки въпрос да може да се урежда според неговото естество и ниво на спешност.

В Газа е необходимо чрез трайно прекратяване на огъня да се отговори на хуманитарната трагедия на населението и драмата на израелските заложници, да се оцени трагичното и символично измерение на криза, засягаща САЩ и Европа. За да се постигне напредък по палестинския въпрос, Франция трябва трайно да балансира своята позиция, като излъчи силни сигнали. Най-напред – признаване на палестинската държава. После да изрази волята за поставяне на международното право над всичко останало. И най-сетне да предложи специален съд за престъпленията, извършени в Израел и в Палестина, както за терористичните атаки от 7 октомври, така и за военните престъпления, които е възможно да са извършени в Газа, и военните престъпления при израелската окупация на Западния бряг. Необходимо е мирът да бъде породен от международното правосъдие и да се излезе от заслеплението пред страданието на Другия, което увековечава войната.

За Украйна е наложително трайно установяване на балансиран подход в три направления: да продължи решително оказване на помощ на украинците, за противодействие на нарушенията на международното право от страна на Русия, като гласуваните от Конгреса 61 милиарда американска помощ са глътка въздух, даваща шанс за преговори без риск от неминуем крах. На второ място, да се изясни нашата позиция пред страните от глобалния Юг, които виждат само „двойния стандарт“ на Запада, а не защитата на международния ред – гарант на мира и сигурността. Най-сетне дипломатически процес, водещ до деескалация, до споразумения в рамките на конфликта, и когато украинците са готови да го приемат – до прекратяване на огъня, което да позволи да започнат преговори между руснаците и украинците. При тези преговори ще са необходими три кошници: едната – относно окупираните и анексирани от Русия територии; втората – за надеждна архитектура на сигурността в Европа; третата – от международен характер, за подновяване на Договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (Start) отпадащ през 2027 г. и на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (INF), за овладяване на новия глобален ядрен риск. По принцип не затваряме вратата и пред договорени решения.
Да се изобрети друг свят

ДА поддържаме вниманието си и към Източна Азия, където Тайван и Корея засилват опасенията си от възникване на нови фронтове по линията на разделение на двата големи блока. Силови прекроявания в Индо-Тихоокеанското пространство пораждат риск от неконтролируема военна спирала. Само стремежът към регионално равновесие, предоставящ заслужено място на големите нововъзникващи сили в региона, като Индия и Индонезия, може да го предотврати. Нека не смятаме, че войната е неизбежна, с което доста често се примирява Вашингтон, а да се опитаме да поемем инициативата и да предложим формати на разисквания, способни да съпътстват поетапни решения. Франция не може да се ограничи до избор между нова световна война и нова Ялта. Тя трябва да отхвърли възпроизвеждането на блоковата логика.

Рядко светът е бил по-взривоопасен от сега. Всекидневно наблюдаваме противопоставянето между два наранени свята, два световни лагера, устремени с пълна сила един срещу друг: западният свят, действащ в името на дестабилизиращ прогрес, опасяващ се от упадък и изкушен понякога да действа по-скоро предварително, отколкото със закъснение; друг лагер, стремящ се към прекрояване на световния ред в своя полза, с риск да оформи имперски запазени територии, заобиколени от огради. Свят, в който всяка промяна би била пресечена в зародиш, в името на задушаваща стабилност.

Между тези два свята и заедно с глобалния Юг, оставен встрани от тази конфронтация между блоковете, трябва да изобретим друг свят, да очертаем път към споделен, балансиран и сигурен свят, способен да предотврати предопределената катастрофа и да установи общ терен, осигуряващ благата на човечеството – климата, биоразнообразието, финансовата стабилност, научните изследвания. Никой не разполага с по-добра възможност от Франция за импулсиране на този нов дух и развитие на друга политика, основана на принципи и обърната към движението. Справедливост, равновесие, колективна сигурност и търсене на мира следва да бъдат новата посока на Франция, осъзнала, че днес затварянето в себе си е равнозначно на падение.

Доминик дьо Вилпен, bg.mondediplo.com