Urban Table яко се рекламира във Фейса с някакви ресторантски награди. И наистина е модно заведение. Разбира се, най-добрият сезон за него ще започне с края на студеното време, понеже е разположено насред прекрасния парк Заимов в сърцето на София – една зона, която мнозина от нас рядко се сещат да посещават, а е изключително приятна. Да не говорим, че близо е ресторантският хъб по Сан Стефано – Оборище – Шипка – голям район чак до БНТ и мола срещу нея. Urban Table първо прави впечатление с дизайна, който е претенциозен като цялата концепция на заведението – и интериорна, и кулинарна, и комуникационна. Честно казано, не е нещо особено, въпреки някои добри идеи, пък и вече е малко демоде за онези, които често пътуват. Кухнята прави впечатление с оригиналност, но на вкус нещата не са толкова приповдигнати, както сами опитахме. Интересна ни се видя Urban баницата – кошничка от фини кори, в която е пльокнато нещо като пълнеж за традиционната българска гозба. Не ни хареса кебапът, който не беше на ниво нито като месо, нито като приготвяне - бая сухичък, дано не припотплен! От морските дарове нямаше оплаквания. Десертите са малко грубовати при претенциите на заведението. А по този повод е важно да се каже - изумлението на келнерките от това, че знаем какво е мача, направо ни шокира – говори за пълна липса на ъпдейт! Да не кажем - на професионална култура и комуникационни умения.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
бТВ Синема 05 май 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Фарес Фарес Assad Николай Ли Карл Мьорк Джохан Луис Шмид Роуз Кнудсен Пол Свер Хаген Джоханъс
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!