1 млрд. лв. са дълговете на болниците

  Фокус! При втора година скок на финансирането с по 500 млн.лв., дълговете на болниците не намаляват, а напротив достигат рекордни величини. И това при министър, който е счетоводител. Сметката е крива. За здравеопазването в България може да се съди по финансовото състояние на лечебните ни заведения. Над 909 млн. лв. са задълженията на 328 болници у нас в края на 2017 г., сочи анализ изготвен от консултантската компания Симбула за clinica.bg, който се позовава на данни от Търговския регистър. В  бюджета за следващата година са предвидени 490 млн. лв. повече за здравеопазване. При задължения, които двойно надвишават тази сума обаче катастрофата не би могла да бъде преодоляна.

Подобна картина е тенденциозна, размерът на дълговете не само не намалява, а нараства. Година по-рано те са били 820 млн. лв., а през 2015 г. - 780 млн. лв.

Очаквано сред длъжниците по-голям е делът на държавните и общински болници. Над 545.4 млн. лв. са задълженията на 198 публични лечебни заведения.

Междувременно имотното състояние на директорите на държавни болници силно се разминава с финансовата картина на управляваните от тях заведения. Шефовете на клиники притежават имущество за десетки милиони, сочат имотните им  декларации за м.г..

Дълговете трупат и частните клиники. 130 от тях са събрали задължения в размер на 364.5 млн. лв. Тук влизат и заеми към банки, както и към други предприятия.

Различна е и структурата на задълженията между частните и публични болници. При държавните и общинските клиники 54% от дълговете са към доставчици на лекарства,медицински изделия и други консумативи. На второ място са задълженията към персонала - 13%, а на трето за данъци и осигуровки – 10%, 91 млн. към НАП! Заемите към банки са едва 6% от всички дължани средства.

При частните болници най-големи са задълженията към свързани предприятия - 35%, на второ място са към доставчици - 30%, 13% са борчовете към банки, 8% към персонала и 4% са дълговете за данъци и осигуровки.

Подобна статистика обяснява защо от здравното министерство  (МЗ) измислят всевъзможни начини за прокарване на нови икономии, а не са способни просто да контролират успоредно нарастващите харчове от джоба ни и борчове на болниците. По-рано вече се въведоха  и невиждани досега лимити за ползване на високотехнологичната апаратура, като лъчетерапията. Друга икономия на касата доведе до нови квоти за заплащане на редица медицински изделия.

Тъй като на първо място сред задълженията на публичните болници са средствата, изразходвани за лекарства, именно това перо ще се цели да бъде орязано. Сега клиниките ще трябва да спазват и финансов стандарт и да не лекуват с медикаменти, които могат да увеличат дълговете на болницата, постанови  Надзорният съвет на НЗОК. Иначе казано: пациентите ще получават само най-евтините лекарства, за да може МЗ да балансира финансовата си ситуация.     

Своята актуалност запазва и темата около задълженията на НЗОК. Касата продължава да трупа дългове, което призна по-рано и Жени Начева. Припомняме, че тази година нашумя скандалът със задълженията на НЗОК към чуждестранни  здравни заведения. Размерът им възлезе на 271 млн.лв, като 133 млн. лв. от тях са от просрочени дългове.

 Данни на Евростат сочат, че 42% от смъртните случаи в България е можело да бъдат предотвратени - както с по-качествени медицински грижи, така и с по-ефективна здравна система изобщо.  Икономиите обаче вещаят обратното.