2008г.: Пазарът свърши, наблюдава се одържавяване на световната икономика

Финансовата криза все пак премина в икономическа. Това ще доведе до усилване на държавния контрол, а епохата на свободния пазар ще остане в миналото, коментира икономическите резултати от 2008 г. водещият руски бизнес вестник „Ведомости“.

Макар кредитната криза да започна през лятото на 2007 г., даже в началото на тази година малцина бяха тези, които можеха да си представят колко жестока ще бъде тя, да предположат, че ще срине фондовите, кредитните и суровинните пазари, ще изпрати световната икономика в рецесия. Първите прогнози за загубите, направени в края на миналата година, - 400 милиарда долара. Но, съгласно изчисленията на „Блумбърг“, те вече са надхвърлили 1 трилион. Международният валутен фонд очаква, че те ще достигнат 1,4 трилиона долара, а представителят на борда на директорите на RGE Monitor Нуриел Рубини – 2 трилиона долара. През януари Джордж Сорос нарече кризата най-тежката от времето на Втората световна война: тя „отбелязва края на епохата на кредитната експанзия, основаваща се на долара като международна резервна валута“. Сорос не бе единственият, който говореше, че кризата ще бъде по-тежка от всички предидущи. През септември 2006 г. Рубини, произнасяйки реч в МВФ, направи много точна прогноза – от спада на пазара на недвижими имоти до глобалната криза с ликвидността, рецесията в САЩ и краха на инвестиционните банки и други големи финансови институции, като ипотечните агенции Fannie Mae и Freddie Mac. Но мнозинството икономисти и политици все пак не очакваха грандиозен крах. Това, което прогнозира Рубини, не може да се случи, тъй като нито един математически модел не може да го предвиди, заяви изказващият се след него експерт. На практика всички модели предполагат, че финансовата система работи, жалва се главният икономист на HSBC Стивън Кинг. Малцина предвидиха, че тя може да се срути. Та нали съвсем до неотдавна привържениците на идеята за свободен пазар, която през последния четвърт век ръководеше правителствата и икономистите на много страни, твърдяха, че пазарът сам е способен ефективно да разпределя рисковете. Бившият директор на Федералния резерв /ФР/ Алан Грийнспан бе категорично против регулирането на пазара с неборсови производни инструменти и хедж фондове, твърдейки, че с тяхна помощ рисковете се пренасят от банковата система върху многобройните участници на пазара. Но бума на пазара на деривати и хедж фондовете съвпадна с бързия растеж на пазара на недвижимост и кредитния бум – и не просто съвпадна: в значителна степен този ръст се подхранваше от заемни средства. Кредитният балон се наду в резултат на ултрамеката парична политика на водещите централни банки, преди всичко на ФР, който през 2003-2004 г., запази основната лихва на нива 1% годишно. САЩ се превърнаха в главен световен потребител, а развиващите се страни влагаха излишъка от спестяванията си в държавни облигации на същата тази Америка, помагайки й да финансира гигантския си дефицит по сметката на текущите операции. Евтините кредити стимулираха поглъщането на заемни средства от фондовете за преки инвестиции, ръста на цените на недвижимостта, разпространението на ипотеките при високо рисковите заемодатели, от които печелеха и банките, и инвеститорите, жадни за печалба в епохата на ниски лихви. „Докато музиката свири, ти танцуваш. Ние все още танцуваме“, заяви генералният директор на Citigroup Чарлз Принс през юли 2007 г. - само месец, преди музиката да спре. Когато продължително време не е имало голяма волатилност и загуби, ни се струва, че те няма да се случат никога, и все по-блазнеща става перспективата да се смекчат правилата и да се увеличи кредитното рамо, написа до клиентите Хауърд Маркс,председател на борда на директорите на компанията Oaktree, управляваща активи за 55 милиарда долара. Съдбоносната черта на балона – увереността, посочва директорът на аналитичната компания Stockcube Research Дейвид Фулър. Това е увереност не само в това, че трендът ще продължи, но и в това че той ще е относително без рискове. Обикновено това е следствие от вярата в някаква нова парадигма: „петролът свършва“, „развиващите се пазари ще се отделят от развитите“, „рискът ще бъде секюритизиран и прехвърлен на тези, които могат да го поемат“, изброява Фулър популярните /и оказали се неоснователни/ идеи от последните години. Но една парадигма през 2008 г. наистина се промени. През последния четвърт век се смяташе, че свободният пазар – най-ефективният механизъм за разпределение на ресурсите и рисковете, а намесата на държавата в икономиката трябва да бъде минимална. Този постулат разработиха икономистите от Чикагския университет, включително Нобеловият лауреат Милтън Фридмън. Той бе въплътен на практика от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър; през 70-80-те години на ХХ век САЩ, Великобритания и редица други страни либерализираха финансовите си пазари, което доведе до техния взривяващ растеж. От тогава популярността даже на левите политици, такива като Бил Клинтън и Тони Блеър, се крепеше на тяхната привързаност към идеята на свободния пазар. „Ерата на „голямото правителство“ приключи“, заяви Клинтън в края на 90-те години. Никола Саркози спечели президентските избори през 2007 г., обещавайки да скъса с историческата привързаност на Франция към държавното регулиране. Развиващите се страни либерализираха пазарите си, осигурявайки икономически ръст и изваждайки от бедност милиони хора. Рейгън нарече това магията на пазара, пише Сорос. Самият той нарича този подход пазарен фундаментализъм: „Фундаменталистите смятат, че пазарът се стреми към равновесие и че преследването на лични интереси от участниците в пазара в най-голяма степен отговаря на интересите на обществото. Това не е вярно, защото от криза на финансовите пазари винаги е спасявала намесата на властта“. „Идеята, че пазарите винаги са прави – безумна идея... Идеята за ненамеса на държавата умря. Идеята за всесилните пазари умря“, заяви през септември Саркози, събирайки лидерите на Европейския съюз на извънредна среща, на която бе обявена мащабна държавна подкрепа за финансовия сектор. Даже Джордж Буш призна, че му се е наложило „да се откаже от принципите на свободния пазар, за да спаси пазарната система“. За да спасят финансовата система и икономиката от крах, властите в САЩ обещаха 8,3 трилиона долара. Това е без да се взема под внимание програмата за стимулиране на икономиката на стойност 800 милиарда долара, която подготвя новоизбраният президент Барак Обама. Като резултат бюджетният дефицит на САЩ може да надхвърли 1 трилион долара. Страните от ЕС обещаха на финансовия сектор над 3 трилиона долара. Китай ще даде на икономиката 586 милиарда долара. Обявените от руското правителство мерки в помощ на банките, компаниите и икономиката – 9,85 трилиона рубли. Наблюдава се одържавяване на световната икономика, признава Кенет Рогоф, професор от Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ; той смята, че това в дългосрочна перспектива ще забави икономическия ръст. Трябва да се намери баланс между пазарните принципи и държавния контрол, смята Рубини: „Даже тези, които вярват в пазарната икономика, включително аз, смятат, че без регулиране, не прекалено, но разумно, финансовите пазари ще се превърнат в джунгли. Макар това да не означава, че пазарната икономика като такава е претърпяла неуспех“. Изглежда, през следващите години политиците и икономистите ще търсят този баланс. /БГНЕС