ЕП: Обстановката в Македония е неясна

Видян 1484 пъти | Коментари 0
Гласували 0

Европейският парламент обсъди тази вечер на сесията в Страсбург обстановката в Македония. Еврокомисарят Христос Стилианидис от името на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини определи обстановката в страната като неясна, пише novini.bg.

По неговите думи събитията в Куманово не трябва да отклоняват от продължаващата дълго политическа криза, свързана с отчетността на властите и представените от опозицията записи на телефонни разговори. Необходимо е възстановяване на доверието във властите, както и хората да бъдат свободни да изразяват мнението си. Митингите от последните дни преминаха мирно. ЕС многократно призова за възстановяване на диалога между управляващите и опозицията. Всички трябва да поставят интересите на страната над партийните си интереси, посочи еврокомисарят. От името на Европейската народна партия (ЕНП) Едуард Кукан заяви, че Македония е в повратен момент. Трябва да изпратим решителен сигнал за подкрепа.

Политическата криза заслужава повече от нашето внимание. Всички етнически и политически сили в страната трябва да се включат в диалога, а демократичните институции да заработят. Процесът на приобщаване на Македония към ЕС е важен лост за решаване на кризата, добави той. Ричард Хоуит от името на социалистите и демократите (С&Д) коментира, че неговата група не подкрепя парламентарния бойкот на македонската опозиция. Ангел Джамбазки от групата Европейски консерватори и реформатори (ЕКР) изрази категорична подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на Македония. По неговите думи правителството в Скопие дължи много отговори на обвиненията в корупция и по разпространените записи. Подкрепям напълно интеграцията на страната в ЕС и НАТО, това става само през договор за добросъседство с всички съседи и с признаване на правата и законните интересите на гражданите с българско самосъзнание, добави той. Иво Вайгл (АЛДЕ) посочи, че Македония трябва да стане член на ЕС, ако изпълни необходимите условия. Свидетели сме на абсурден конфликт за името на държавата, на политическа криза и трагични събития. В страната все още има етнически и политически конфликти. Ислямът заплашва по някакъв начин стабилността на Македония. Трябва най-после да започнат преговорите за присъединяване към ЕС, трябва да се намери решение за името на държавата. Гърция също трябва да забрави прекалено стриктните си интереси по въпроса за името, това е изкуствен и измислен конфликт. Разбрахме, че Албания е готова да блокира приемането на Македония в НАТО, допълни той.

София Сакорафа (Европейска обединена левица) заяви, че истината не трябва да се спестява, защото кризата в Македония ще се задълбочи. Ако кризата продължи, ще подкопае политиката на ЕС. Гърция подкрепя евроатлантическото бъдеще на Македония, но да не се шегуваме с държави, които не желаят да отговорят на европейските ценности, призова тя. Тамаш Межерикс (Европейска обединена левица) отбеляза, че Македония чака 10 години начало на преговорите за присъединяване към ЕС, както принцът на Уелс очаква да стане крал на Великобритания. Подкрепяме македонското правителство, то трябва незабавно да започне независимо разследване на събитията от Куманово. Ако не може да се справи, трябва да се оттегли, посочи той. Сотириос Зарианопулос (независим, Гърция) определи събитията в Македония като "резултат от намесата на САЩ, НАТО и ЕС". Става дума за промяна на граници, ще се извърши преразпределение на богатството и на мрежите за пренос на енергия. Виждаме действията на руския монопол, трябват мерки за пресичане на напредъка на империализма, включително от страна на НАТО, обобщи той. Кристиан Дан Преда (ЕНП) коментира, че част от кризата в Македония е свързана с липсата на култура на компромис и диалог. Докладите на ЕК са за напредък на страната, но изглежда сме свидетели на липса на напредък, по-скоро на отстъпление, добави той. В последвалите коментари на български евродепутати Николай Бареков (ЕКР) подкрепи запазването на териториалната цялост на Македония. Силно съм обезпокоен от опитите крехкият етнически мир да бъде представен като заложник на тесни правителствени интереси. Руският външен министър Сергей Лавров се намеси с коментар как България и Албания искат да си поделят Македония - това е пълна глупост и спекулация, заяви Бареков. Умишленото изместване на вниманието от тежките вътрешни проблеми в Македония с етническото противопоставяне може да нанесе тежки и дълготрайни последици в региона. Единственият път на БЮРМ е да спазва пътната карта на ЕС. Правата на българското малцинство в Македония не се спазват. Животът и имуществото на 100 хиляди български граждани са застрашени в държава, кандидатстваща за ЕС.

Как Македония да влезе в ЕС, като не спазва правата на европейските граждани, попита Бареков. Сергей Станишев (С&Д, БСП) заяви, че имаше времена, когато Македония бе сред първенците на Балканите по пътя си към ЕС. Днешната криза не е моментна, а много дълбока. ЕС подценяваше събитията доста дълго, в Скопие се установи доста авторитарен режим, обобщи той. Филиз Хюсменова (ДПС, АЛДЕ) отбеляза, че ситуацията в Македония насърчава да се настоява за по-бързо приобщаване на страната в ЕС като гаранция за запазването на териториалната й цялост и на мира в нея. Ръководството на държавата трябва да положи усилия за решаване на политическата криза и Македония да върви бързо към европейските ценности и стандарти . Добър пример е българският етнически модел, осигурил мирен преход от тоталитаризъм към демокрация, посочи тя. Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) заяви, че политическият елит в Македония трябва да положи максимални усилия за решаване на сегашната криза, да не търси противопоставяне във вътрешен и във външнополитически план. За съжаление през последните девет години премиерът Никола Груевски отдалечи страната от европейския й път.

Отношенията й със съседите се влошиха в резултат от нежеланието да се приеме протегнатата ръка и да се загърбят порочните практики от тоталитарното комунистическо и югославско минало, като манипулирането на исторически факти за сметка на агресивно налагане на новосформирана македонска идентичност, добави той. Остават въпросителните пред геополитическия избор на страната, която не поддържа санкциите срещу Русия. Македонските граждани заслужават прозрачно управление, което да осигури бързо приемане в ЕС, недопустимо е те да стават заложници на политическото оцеляване на един или друг партиен лидер, който се опитва да се олицетвори със страната, посочи Ковачев.