Езерото на медузите в Палау остава едно от най-уникалните природни чудеса в света

Години наред гледах снимката на езерото с медузите като скрийнсейвър. Реалността обаче се оказа съвсем различна.

В полезрението ми се появява неоново-розово петно.

Въпреки че съм с шнорхел и маска, инстинктивно задържам дъх. Бавно странното същество се приближава, а след това внезапно се издува като балон. Водата около него леко се завихря, докато слънцето огрява повърхността над нас.

Това е най-спокойният момент, който някога съм изпитвала като възрастен човек — и за да го преживея, трябваше да пропътувам половината свят.

Розовото петно всъщност е златна медуза. На друго място подобна среща би била сигнал за опасност, а гидовете щяха бързо да отдалечат туристите, за да избегнат ужилвания. Но тук е различно. Тези медузи не жилят и принадлежат към рядък вид, който съществува само на едно място в света — езеро в отдалечената островна държава Палау, в Микронезия.

Много преди да разбера къде се намира Палау или че изобщо искам да го посетя, всичко започва със снимка.

Фотографията на езеро, изпълнено с хиляди малки златисти организми, дълги години е сред стандартните фонове за компютри и телефони на Apple. Без да знам къде е заснета или какво точно показва, изображението ме хипнотизираше. Това беше първият скрийнсейвър на първия ми лаптоп.

В свят, в който почти всеки може да купи едни и същи мебели от Ikea и да пие едно и също кафе от Starbucks, изглежда почти чудо, че все още съществуват същества, които могат да бъдат открити само в една-единствена точка на Земята.

Официалното име на мястото е Онгейм’л Ткетау, но всички го наричат просто „Езерото на медузите“. Макар че медузи има по целия свят, уникалните условия тук позволяват на златните медузи да процъфтяват.

Езерото е дълго около 400 метра и дълбоко 30 метра. Морският биолог Елспет Страйк обяснява, че то е „напълно стратифицирано“, което означава, че водата е разделена на три ясно различими слоя с напълно различни условия. Само най-горният слой съдържа кислород и поддържа живот.

„В света има само 11 морски езера с подобна структура, така че това място е наистина специално“, казва Страйк.

Особената среда е резултат и от геологията на района. Езерото се намира в средата на варовиков остров, оформен като естествена фуния. В продължение на хиляди години киселинните дъждове постепенно са запълнили образуванието с вода. Малки пукнатини във варовика позволяват смесването на морска и езерна вода, създавайки условия, които не съществуват никъде другаде.

Освен златните медузи, езерото е дом и на друг вид — лунните медузи, които са млечно бели и полупрозрачни. Те са по-плоски и приличат на чинийки с форма на цвете или звезда в центъра.

Пътуването до Езерото на медузите далеч не е лесно. Малкото летище на Палау приема само няколко полета дневно, а най-удобният маршрут минава през Тайпе. След пристигането в град Корор туристите подписват т.нар. „Обет на Палау“ — обещание да се държат екологично и с уважение към местната култура.

Следва едночасово пътуване с лодка до остров Ейл Малк и още 10–15 минути стръмно изкачване до самото езеро.

Посетителите трябва да свалят обувките и дрехите си, да изтръскат джобовете си и да не внасят нищо, което би могло да замърси водата — дори прах.

Островът е част от скалните острови на Палау, включени в списъка на ЮНЕСКО. Там се намира и първото в света убежище за акули. Страната е известна със строгите си мерки за опазване на природата — позволени са само определени слънцезащитни продукти, безопасни за коралите, а пластмасите за еднократна употреба са забранени.

Гмуркането с акваланг в езерото е забранено, за да се предпази крехката екосистема. Под горния слой вода има слой от лилави бактерии, а още по-дълбоко — т.нар. „мъртва зона“, наситена със сероводород, където нищо не може да оцелее.

Добрата новина за посетителите е, че медузите плуват само на сантиметри под повърхността. Те следват слънчевата светлина, от която зависи храненето им, затова най-лесно могат да бъдат открити в най-осветените части на езерото.

Въпреки че много туристи мечтаят да пресъздадат прочутата снимка от скрийнсейвъра, днес това е трудно. Популацията на медузите вече не е толкова голяма, колкото е била преди години.

През 2006 г. климатичният феномен Ел Ниньо сериозно нарушава екосистемата на езерото. Намалените валежи повишават солеността на водата и броят на златните медузи рязко намалява. Някои учени дори се опасяват, че видът може напълно да изчезне.

Благодарение на усилията на учени и местни жители това не се случва. Езерото отново е отворено за туристи от 2019 г., а златните медузи днес са един от символите на националната гордост на Палау — почти толкова важни, колкото и самото знаме на страната.