Адам Ланза - младежът, който миналата седмица уби майка си и 26 души в училище в американския щат Кънектикът, може би е извършил касапницата в началното училище, подтикнат от намерението на майка му да го прати в психиатрична клиника. Това съобщават американски медии.
Нанси Ланза стана първата жертва на сина си, който я уби в дома им, а след това, въоръжен с два пистолета и пушка, нахлу в началното училище на Нютаун и уби 20 деца и шестима възрастни, включително директора.
Според син на пастор на една от местните църкви Адам може би е научил, че майка му е започнала да попълва документи, необходими за изпращането му на принудително лечение. „Това вероятно го е разстроило и ядосало, предизвикало е нервната криза, в която е изпаднал”, каза Джошуа Флашман за телевизия Фокс нюз.
Разследващи са потвърдили, че намерението на майката да изпрати сина си на лечение е един от възможните мотиви за престъплението.
Адам Ланза е имал синдром на Аспергер, една от формите на аутизма. Описват го като много умен, но срамежлив и затворен юноша, който прекарвал много време в мазето на дома си, играейки на видеоигри със стрелба.
Майката била любителка на оръжията, често водела сина си на стрелбище, а вкъщи имала цял арсенал, казват нейни познати. Тя е работила като доброволец в училището, където е учел и синът й. Възможно е той да се е смятал за пренебрегнат заради вниманието, което майката отделяла на децата.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
бТВ Синема 05 май 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Фарес Фарес Assad Николай Ли Карл Мьорк Джохан Луис Шмид Роуз Кнудсен Пол Свер Хаген Джоханъс
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!