Кой се доказва, а кой се размазва: Подмладяващата психология на пътешестването

Стигнахме до моментя на т.нар. топ сезон и естествено идва темата за психологията на пътешествията и как можем дори физически да се подмладим, ако ги употребяваме правилно. Това е ключът на днешния ни психологически лайфхак.

Любопитството, като основна причина, но и цел на всяко пътешествие, е мека сила, която ни държи живи – насърчава вниманието, интуицията, емпатията/съчувствието и НИ ПРАВИ ПО-МЛАДИ, ПОДМЛАДЯВА. То е един от естествените отговори на онези от 200 до 300 въпроса, които си задаваме всеки Божи ден, които изброяват международните психологически изследвания.

В рутината си ние сме функция, а в пътешествието сме на воля!

Придобива се лична свежест чрез него.

Важно е ДА СИ ПОЗВОЛЯВАМЕ/ ДА СИ РАЗРЕШАВАМЕ в тези моменти на свобода.

Усещането е, че СВЕТЪТ СЕ РАЗШИРЯВА. Ако не големият, то нашият малък личен свят.

Връщаме се/Обръщаме се към себе си.

Измиваме вътрешните си прозорци - прозорците на душата.

Пътешествието съдържа едновременно риска и защитеността, подготвя по-добре психиката за нашата епоха на неопределеността, учи мозъка да бъде нащрек и да „ъпдейтва” моделите си за оцеляване и удолоствие.

Лайфак е, че безсъзнателно търсим доказателства, че сме били там и там, което насърчава онова, което джаджите се опитват да изтрият от съзнанието ни – паметта.

ПЪТЕШЕСТВИЕТО Е РАДОСТ ОТ ЗНАНИЕТО И РЕЗЕРВОАР ЗА РАЗВИВАНЕТО НА ПАМЕТТА.

ВТОРИЧНИЯТ ЕФЕКТ Е, ЧЕ СЪС ЗАПЕЧАТАНИТЕ ПАРЧЕНЦА ЩАСТИЕ И КРАСОТА ОТ ПЪТЕШЕСТВИЯТА, В СЛЕДВАЩИ ТЕЖКИ МОМЕНТИ МОЖЕМ ЕФЕКТИВНО ДА СЕ БАЛАНСИРАМЕ, ДА ПОВИШИМ НАСТРОЕНИЕТО И САМОЧУВСТВИЕТО СИ. Важен лайфхак за всеки.           

ЗАПОМНЯМЕ НЕ КАРТИНКАТА, А СЪСТОЯНИЕТО. А НИЕ – ХОРАТА, СМЕ СЪСТОЯНИЯ СПОРЕД СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ.

ТАКА ЧЕ ПЪТЕШЕСТВИЕТО Е ВРЪЗКА С НОВИ СЪСТОЯНИЯ/ПРЕЖИВЯВАНИЯ.

Пътешествието е начин да се променим, без да изменяме себе си. То е живият процес на непрестанното учене/трупане на знания по най-приятен и затова най-ефективен начин.

Как можем да типизираме различните пътешестващи хора? По какво се различават?

Преодоляване или разтваряне – това са двата основни типа цел на пътешестващите.

И така най-лесно можем да ги разделим, твърдят нсихолозите.

Някои първо набелязват кое не е така. Някои хора носят със себе си като изявена придирчивост/капризност/претенциозност, дори да е наричано изисквания от Лили Иванова, този негативизъм.

Пътешествието е свободно състояние, в което човек се отпуска и се самоопознава, то е начин да се прояви в относителна свобода, упражнение по отпускане на любопитството, отпускане от клетката на „истинския” живот. Затова и го наричам „да живееш живота на някой друг”:

Друга версия на себе си.

Излизане от стереотипите, нарушаване на навиците.

Дезавтоматизация.

Някои водят мрачната си версия със себе си, което за тях начин за защита, но също се опитват да се разтворят в пътешестивето, както другите, които напълно и без предвзетост му се наслаждават.

Всеки носи вайба си – обезценяващата майка води до мрачен поглед в детето си, вечно недоволство, начин на мислене, който се възпроизвежда като родителски модел – даже и най-доброто не е достатъчно добро. От типа на лафа от известната реклама:

-       Мило, ще те водя на околосветско!

-       А не може ли някъде другаде?

Този тип хора отравят и пътешествието на другите, защото са привикнали да страдат, да бъдат жертви. Какъв е лайфхакът за тях?

Това се лекува чрез промяна в картината на света. Как? Първо, с чувство за хумор. После  лека – полека трябва да им се даде възможност да започнат да наблюдават не само себе си, но и другите. И техните мометни състония на радост, любопитство и т.н. като възможност за придобиване на по-позитивен поглед, за проявяване на емпатия, за разбиране на чуждата гледна точка.

Стигнал до това спокойно състояние на духа, в пътешествието човек може да се превърне примерно в детектив, излесдвайки нови хора, места, култури, разбирания, да се развие и в други области.

Пътешествието е и преодоляване – толкова тренди: излизане от зоната на комфорт.

Преодоляването също е вид удоволствие за някои хора, но може да бъде пирето и за контролиран садизъм/самосадизъм. Такива са екстремни и рискови пътешествия на точно такъв тип хора.

Те търсят изпитване на границите чрез пътешествия до места, които са трудно достъпни, независимо дали поради височина, стихии и т.н.

На какво е израз това, разкрива ли определени дефицити/комплекси?

Доказване и самодоказване чрез изпитване на силите!

Възприемащите пътешествието като преодоляване са хората от типа: Аз мога

Това е типично за по-изложени на масивен и непрестанен стрес. Върху склонността към тревога обаче пътешествието има краткотраен ефект срещу бърнаут и другите белези на подобни психологически проблеми.

Другият тип е на разтварящите се: обичащите скуката/мързела/ долче-фар-ниенте.

Поглъщане на красота през очите и другите сетива – това практикуват тези хора, които имат богат дегустационен свят, успяват да намерят интерес в онова, което други оттласкват.

 Ако в една двойка типовете са различни, няма лошо да се изкарва ваканция на различни места – да се възприема като семейна игра.

Понякога не бива да има агресивна борба и трупане на негативна енергия, която би породило пътешествието съвместно на екстроверт и интроверт

Затова няма нищо лошо в разделното пътуване – всеки сам със себе си. Което може да бъде и във формата на различна от обичайната компания. На практика е ъщото.

Важен лайфхак, който дават психолоизите е как можем да използваме отделното, без половинката, пътешествие като плюс за психиката?

ПЪТЕШЕСТВИЕТО ОСИГУРЯВА ПРИЯТНА ДОЗА/ПОРЦИЯ УСЕЩАНЕ НА ЧОВЕКА ДА БЪДЕ САМ.

Особено ценно е за „корпоративни/офисни животни”. Затова и е казано, че „човекът е човек, когато е на път”.

А има и един трети тип, извън преодоляването и разтварянето в пътешествия. Кой попада там?

Хората, които са от неможещите да си отпочиват. За тях е добър лайфхак да си кажат и да приемат: пътешествията са пауза, която дава кратък покой.

Тя носи полза дори на тях, на които е най-трудно са се помогне, понеже не могат да се отпускат.

Връща им чувството за удоволствие, което много силно им липсва.

Тревожните хора живеят в главата си, а пътешествието им връща, поне за малко, чувственост и усещане за телесно преживяване, което се отразява добре, дори сами те да му се противят.

Даже паузата да им се струва насилствена, разбиването на вечните им планове играе ролята на детокс – източване на отровата и освобождаване на душата от непретанното им напрежение. Това е чудесно лечение за тревожните разстройства.

Борис Ангелов