Е.Михайлов: Тогава, през 89-та обществото беше нетърпимо към лъжата

Независимо от сложния ни преход, в който ни се случиха много неща – стояхме на тъмно, редяхме се на опашки за хляб, за дни заплатите ни станаха по 3-4 долара, на някои се стопиха спестяванията, други забогатяха за нощ, случиха се и много хубави неща, които живеейки в плътността на тези години ни е трудно да оценим. Днешният ден също не ни е особено весел, засипани сме всеки ден от основателните критики от Брюксел и думи като корупция, организирана престъпност са част от всекидневието ни. Но сме повече ангажирани с мисълта за цената на парното и тока или колко ще ни излезе, ако се наложи да се лекуваме. Но все пак пътуваме без визи, имаме правото на своя личен избор и може би ни трябва само още да убедим самите себе си, че зависи от нас. Хора от различни браншове и различни представители на обществото свободно и настойчиво устояват правата си на граждани и личности. Нали сме членове на Европейското семейство! За това Агенция БГНЕС потърси няколко души с нееднозначно отношение и към онези дни преди 19 години и с различна роля в тях. Стана така, 19 години след 10 ноември 1989 г. отново започнахме да си разказваме вицове, каза специално за БГНЕС режисьорът Евгени Михайлов. Напоследък особено е популярен един виц. Попитали радио „Ереван“, ако нямаше 10 ноември кой щеше да управлява в България. Радио „Ереван“ отговорило: “Щеше управлява синът на Димитър Станишев като премиер, племенникът на Борис Велчев внучката на Тодор Живков...,разказа режисьорът. Тъжно е, че да си бяхме помисли, че няма връщане назад. А в момента ситуацията е както отпреди 10 ноември - страх, следене, подслушване, споделя Евгени Михайлов. Липса на вяра в каквото и да е, допълва тъжно той. Отново имаме чувството, че управляващите са недосегаеми. Кражбите са бяха по-малки, не толкова грандиозни и имаше малко повече срам. Тогава президентът или председателят, както го наричаха тогава Петър Младенов си подаде оставка, не защото беше казал за танковете, а защото излъга, че не го е казал. Тогава обществото беше нетърпимо към лъжата. Студентите 90-та година не спряха да протестират, докато истината не се посочи, припомни режисьорът. Сега всеки ден се лъже, сменят си мнения непрекъснато. Не учудват никого огромните кражби не само с български, но и с европейски пари, коментира Михайлов. Според него е парадокс, че в държавата ни търпят тежки последствия не престъпниците, а тези които са ги посочили. Страшното е, че отново се свикна с лъжата, категоричен е режисьорът, успял с камерата си да заснеме всички драматични събития от 1989/90 година, включително и репликата пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 г. на Петър Младенов „Да дойдат танковете!“. Нещо радикално трябва да се случи, ново Велико Народно събрание, което да промени статуквото, начина, по който върви инерцията за подаване на топката на едни крадливи хора към други крадливи хора, убеден е Евгени Михайлов. На въпрос какво е загубил и спечелил в тези 19 години, режисьорът каза, че много неща и приятели загубих и много приятели и спечелих. Категоричен е, че да устояваш позициите си и запазиш лицето си, независимо от проблемите, които е имало те уважават повече и приятелите и неприятелите. Според него, хората, които си сменят позициите, лагерите, търсят само личната изгода, живеят богато, но не спят добре.В момента Евгени Михайлов е продуцент на документалния филм „Да се спасиш в спомена“ за големия български художник Иван Кирков с автор-режисьор Атанас Киряков, който снимат в Асеновград. За първи път Евгени Михайлов кандидатства с документален филм в Националния филмов център с документален филм. Той е със заглавие „България – военният трофей на Сталин“, посветен на българо-съветските отношения по време на Втората световна война и връщането на българските архиви от Съветския съюз. Но Михайлов изрази скептицизъм в тази ситуация в страната ни дали ще има възможност да реализира проекта си Аз лично съм си представял, че рухването на комунизма и раздялата с комунизма ще бъде съпроводено с кървава трагедия. Това заяви пред БНТ първият демократично избран президент на България д-р Желю Желев по повод годишнината от падането на комунистическия режим в България на 10 ноември 1989 г. Според Желев главна роля за това е изиграло ръководството на тогавашния Съветски съюз. Имам положително отношение, към събитията станали в България през онова време, заяви пред БГНЕС ген. Любен Гоцев, който през 1989 г. е първи зам.-министър на външните работи. Дълги години преди това е бил зам.-началник на Първо главно управление на ДС. „Това е исторически момент за България и смятам, че оттогава насам събитията показаха, че това е така. Това, което става в България е само в полза на гражданите, каза още Гоцев. Според него е имало и грешки по време на прехода. Животът е такъв – има е черно и бяло, но важното в случая е че вървим напред, допълни ген. Любен Гоцев, който в момента се занимава с бизнес. На 10 ноември имаше доста големи очаквания дори ентусиазъм. Това освободи много енергия във хората. Те тогава бяха направо обсебени от политиката. Така председателят на правната комисия в Народното събрание Янаки Стоилов по повод годишнината от падането на комунистическия режим в България на 10 ноември 1989 г. „Наистина почувстваха свободата. Като че ли очакваха, че ще запазят всичко това, което бяха постигнали в предишния период като социални възможности, сигурност, но към него ще се прибави повече свобода, повече политически възможности. Виждаме че в навечерието на 20-ата годишнина тази картина далеч не е така еднозначна. Преходът събра много горчивина и сега ние тепърва трябва да преодоляваме редица от неговите последици, главно във социалната област и в сигурността на живот, каза още народният представител от БСП. Той допълни, че в личен план не е променил в начина си на живот, за разлика от други хора осребрили участието си в политиката. Очакванията от промените в България през 1989 г., за депутата Иван Сотиров не са били много по-различни от очакванията на хората- България да се управлява от нови хора, които не са свързани с комунистическата номенклатура. Аз винаги съм казвал, че сега приключи перестройката, каза още Сотиров, който е и кандидат за нов лидер на синята партия. БГНЕС припомня, че преди година разговаря с други три интересни личности. Тогава писателят Георги Мишев участвал на първия демократичен митинг на 18 ноември 1989 г. Пред храм-паметника „Александър Невски“ каза: “200 години, които вървим след Европа ние не можахме да ги преодолеем. Грешката е била наша, обществото ни не е било възпитано да мисли граждански. Липсата на опозиция на 10 ноември е причината и последиците от този преход. По време на 50-те години комунизъм българското общество е било смачкано и се наложи шепа хора да извършат този обрат в мисленето на обществото. Последиците са, че вместо да се развива средна класа демократичните правителства подкрепят някакви други прослойки само не и средната класа. Писателят и кинодраматургът Анжел /Джеки/ Вагенщайн също беше сред говорителите на онзи голям и възторжен митинг на 18 ноември 1989 г. В годините преди промените е бил винаги сред опозицията вътре в комунистическата партия. Той каза :„На 18 години човек е вече с изграден характер и знае какво иска, определил е приоритетите си. На 18 години нашата демокрация няма ясен характер и ясни приоритети. На 18 години човек вече истински се е влюбвал. За 18 години ние се научихме да мразим – мразят се партиите, мразят се групировките, мразят се хората. На 18 години човек е пълен с идеи и надежди. За 18 години нашата демокрация трудно създава идеи, но все пак не може да ни лиши от надежди.“ Димитрина Петрова участва в един от първите протести на „Екогласност“ преди 10 ноември 1989 г. Тогава в градинката на „Кристал“ те бяха малтретирани от милицията, а Димитрина беше и арестувана за кратко. Тя сподели, че за нея 10 ноември 1989 г. е най-щастливият ден в живота й, защото тогава се е сложил краят на комунизма за България. Сега този ден е подценяван и главно от хората от втората вълна в СДС, които не признават този ден за сметка на събитията от края на 1996 и началото на 1997 г. начело с Иван Костов, подчерта Петрова. На въпрос знае ли, че младите в България днес дори не си спомнят и не знаят какво се е случило на 10 ноември 1989 г., Димитрина Петрова отговори, че това е обяснимо, защото те не могат да си представят онова време на несвобода, не го помнят, не го знаят. Няма го страхопочитанието към историята. /БГНЕС