Топлата вода и пясъчните плажове на Венецианската лагуна привличат туристи от цял свят от стотици години.Сега местните жители и посетителите имат още едно място, където да разположат шезлонгите си, тъй като в близост до историческия град се образува нов остров.
Тайното островче Бакан се е образувало само през летните месеци, преди да бъде отнесено от зимните бури. Но благодарение на новата преграда срещу наводнения това заветно убежище за плахите туристи се е превърнало в постоянна част от лагуната със своя собствена процъфтяваща екосистема.
Пясъчният бряг, дълъг 250 метра и широк 10 метра, е покрит с гъста растителност.
Баканът сега е дом на редица блатни растения като самфира, тръстика, местни цветя и малки, устойчиви на сол кедри, наречени тамариск.
С новите корени, които държат почвата на място, островът не е изчезнал от 2020 г. насам, когато операторите на бариерата срещу наводнения са били на почивка по време на зимната вълна.
Въпреки това, дори когато жителите празнуват раждането на нов плаж, някои експерти предупреждават, че това може да е тревожен знак за крехката екосистема на Венеция.
В плитката солена лагуна на Венеция малки пясъчни острови могат да се образуват дори от леки смущения във вихъра на теченията. Приливите и отливите се нуждаят от толкова малко време, за да образуват нов остров, че жителите на района имат поговорка: „Palo fa palugo“, което означава „един стълб прави остров“.
Това, което прави Бакан уникален сред този постоянно променящ се архипелаг, е неговата сезонност.
През топлите месеци, когато нивото на водата спада, Бакан се издига от водите, където тихите му и недостъпни плажове го превръщат в популярно място за жителите на Кастело, най-южния квартал на Венеция.
А през зимата, когато прииждаха вълните, които често заливаха града, островът беше просто отнесен. Въпреки това през последните четири години островчето оставаше непоклатимо над вълните.
Според Джовани Чекони, инженер от университета Ca' Foscari във Венеция, стабилността на острова е страничен продукт на бариерата MOSE, която защитава града от наводненията от 2020 г. насам.
Бариерата MOSE, по която е работил г-н Чекони, представлява поредица от мобилни врати, които се издигат, за да отделят Венеция от Адриатическо море по време на зимните вълни.
Чекони казва: „Бариерата ... ускорява притока на вода в лагуната, когато тя е отворена, което означава, че в нея навлиза повече пясък, който подпомага поддържането на Бакан.
И тъй като островът се заселва с растителност, почвите му ще се стабилизират още повече, което ще увеличи вероятността да оцелеят при бъдеща ерозия.
„Това е нова екосистема и показва, че лагуната може да се развива по положителен начин успоредно с човешката намеса“, добавя г-н Чекони.
Не всички експерти обаче са убедени в обяснението на г-н Чекони.
Професор Адреа Д'Алпос, експерт по еволюцията на крайбрежните зони от Университета в Падуа, заяви пред MailOnline, че е грешка формирането на Бакан да се приписва изцяло на затварянето на MOSE.
Той казва: „Развитието на тази тясна ивица от пясък и кал, която сега е колонизирана от растителност, е резултат предимно от няколко припокриващи се процеса, действащи в различни пространствени и времеви мащаби.
Освен това професор Д'Алпос изтъква, че формирането на Бакан всъщност е започнало много преди първото активиране на MOSE през октомври 2020 г.
Това означава, че бариерите срещу наводненията около града вероятно са само част от по-голяма и по-сложна картина.
Професор Д'Алпос също не е убеден, че Бакан ще се превърне в целогодишно плажно място за бъдещите поколения венецианци.
Той казва: „Не бих го определил като постоянен. Въпреки че островчето в момента се увеличава и височината му вече е над средното морско равнище, дългосрочното му запазване остава несигурно.
Критично професор Д'Алпос твърди също, че развитието на разрастваща се екосистема на Бакан не е непременно знак, че природата се възстановява.
Макар че бариерата за наводнения MOSE е незаменима за оцеляването на Венеция, тя оказва и дълбоко въздействие върху околната среда.
Най-важното е, че като не позволява на приливите и отливите да отмиват сушата, бариерата предотвратява изнасянето на утайки към солените блата около града.
Въпреки че активирането на MOSE е от съществено значение за защитата на Венеция от високи приливи, то драстично намалява пиковете на прилива по време на буря и значително ограничава степента и продължителността на наводненията на солените блата - казва професор Д'Алпос.
„Това, от своя страна, намалява отлагането на седименти в блатата, което застрашава дългосрочното им оцеляване.
Проучванията показват, че солените блата на Венеция дължат 70 % от растежа си на тези зимни бури.
Солените блата на Венеция бавно изчезват от векове, отчасти поради лошото управление на водните пътища, датиращо от 1500 г., когато водата е била отклонена от лагуната.
Тъй като солените блата поглъщат 30 пъти повече CO2 от горите, изчезването им би било голям проблем за планетата.
И тъй като солените блата смекчават въздействието на ураганните вълни и намаляват наводненията, всичко, което ограничава техния обхват, ще бъде голям проблем и за самата Венеция.
Така че, макар новият живот на Бакан да е добра новина за плажуващите, той може да е знак за предстоящи тревожни промени.
Източник: dailymail.co.uk
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Във всичко има граница, която е опасно да ...
бТВ Синема 21 декември 21:00ч.
Режисьор: Нимрод Антал
В ролите: Лиъм Нийсън Matt Turner Ембет Дейвиц Heather Turner
Блондинка опитва да постъпи на работа в полицията.
Възрастният шеф в полицията я поглежда и пита:
- Ще ви задам няколко въпроса. Колко е две по две?
- Ъъъъ, четири.
- Добре. Корен квадратен от 100?
- Ами, десет!
- Отлично. Кой е убил Ботев?
Блондинката замълчава.
- Не знам, - накрая казала тя.
- Добре, помислете и елате утре
Блондинката се обажда на приятелка. Тя я пита:
- Взеха ли те на работа?
- Не само, че ме взеха, но вече ми поръчаха и разследване на убийство!