Скок на "болестите на мръсните ръце" у нас

Нормално за сезона се наблюдава повишение на случаите на гастроентерити и ентероколити – т.нар. болести на мръсните ръце, характерни за лятото. Това заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова в предаването „Денят започва“.

По думите ѝ при част от вирусите и бактериите, които причиняват тези заболявания, източник на заразата е единствено болният човек, какъвто е случаят с норовирусите. „Те се пренасят чрез нашите изпражнения. Затова е необходимо много стриктно спазване на хигиената на ръцете след ходене до тоалетна“, подчерта проф. Христова. Тя допълни, че контролът върху хората, работещи в кухни, ресторанти и заведения, трябва да бъде особено строг, защото „един болен човек чрез храната и при летните температури може да зарази огромен брой хора“.

Проф. Христова посочи още, че друга част от тези заболявания се предават чрез продукти от животински произход – месо, месни продукти, яйца и млечни храни. Затова е важно те да се консумират само след добра термична обработка. Тя предупреди, че заразяване е възможно и чрез недостатъчно измити зеленолистни салати, както и чрез замърсена вода.

„Освен с такива продукти може да се заразим и със зеленолистни салати, които не са добре измити. Заразена вода също може да бъде източник“, каза директорът на Националния център по заразни и паразитни болести. По думите ѝ, когато сме у дома, до голяма степен контролираме какво консумираме, но продуктите, които се ядат сурови, трябва да се измиват обилно с вода, а останалите да бъдат добре термично обработени. Тя препоръча още храната да не се оставя на стайна температура в летните жеги, а да се съхранява в хладилник.

Проф. Христова допълни, че най-уязвими са децата, които често пипат различни повърхности и поставят ръцете си в устата. Затова тя препоръчва редовно миене на ръцете с вода и сапун, за да премине лятната почивка без здравословни проблеми.

По отношение на лаймската болест проф. Христова заяви, че случаите към момента са на нивото от същия период на миналата година. Настоящото време, което не е прекалено горещо, благоприятства разпространението на кърлежите, тъй като те предпочитат по-влажни и по-хладни условия.

Тя призова хората да следят за зачервяване, което се появява между седмица и две след ухапване от кърлеж и започва бързо да се разширява. „Внимавайте за зачервяване, което се появява седмица, десет дни, две седмици след ухапването и започва бързо да нараства. Веднага се обръщайте към лекар, така че да се предпишат съответните антибиотици“, посъветва проф. Христова.

Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести отбеляза още, че случаите на марсилска треска са по-малко от половината на тези с лаймска болест. Заболяването се среща в черноморските държави, Южна Франция, Италия, Гърция и в България, като у нас е характерно за Южна България.

„Това е заболяване, което се появява след няколко дни инкубационен период с едно черно, малко петънце на мястото на ухапването и много скоро след това – висока температура и дребен обрив по цялото тяло. В повечето случаи дори води до хоспитализация“, обясни проф. Христова.

В световен план тя определи като тревожно бързото нарастване на случаите на ебола в Конго. По думите ѝ те вече са около 2000, при смъртност около и над 30%, като има и голям брой недиагностицирани случаи.

Кирил Пламенов