За да бъдем щастливи, първо трябва да се научим правилно да страдаме. Това е днешният ни лайфхак на базата на изследванията на психолога Владислав Елц. Той доказва, че стремежът към абсолютно щастие е пряк път към депресията. Както е известно пълно щастие няма. Истинското изисква нещо да не бъде наред. Нормално е не всичко да бъде супер.
Много често за изход от депресията се дава шопингтерапията, но придобиването на материални ценности: дрехи и бижута , коли, апартаменти, къщи, не е равнозначна на щастие. Защо? Защото не не могат да ни променят. Можем само за кратко да се самозалъгваме, че сме се „оправили”, понеже сме ги придобили. Понеже това е детинско – поражда нуждата от компенсация.
Всеки човек, стигнал и надминал 30-35 г., трябва сам да е разбрал, че винаги съществуват проблеми, те се решават конкретно, един по един, лошите неща ни се случват, но то е за да ни бъдат урок и ЗАЩИТА. Наричаме го опит. Ние няма как да избягаме от тази действителност, а самозалъгването, че нещо странично е в състояние да ни изолира от нея, е нужда от компенсация или иначе казано – комплекс. От който се отключва веригата:
Компенсация – депресия – хронична умора – психосоматични прояви – психически заболявания – зависимости.
Щастието, също като живота, не е спринт. Това е маратон. Изисква от нас постепенна промяна на вътрешния ни свят.
Няма постоянна радост, постоянно спокойствие, постоянно удовлетворение.
Няма и точен момент за едно или друго, лимит, отвъд който се губи смисъл.
Човек трябва да разбира това, ДА НЕ СЕ РАЗОЧАРОВА, ОСОБЕНО ОТ СЕБЕ СИ.
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Психологът Владислав Елц да си тури проучванията отзад, на по-тъмно. Човек е щастлив само, и единствено, когато може да реализира способностите си.Останалото е за човекоподобните с една молекула мозък - да се накраде, да се наяде и да се из€бе.
Масово напускат възловите и най-ценни ...
bTV Cinema 19 май 21:00ч.
Режисьор: Мартин Цандвлит
В ролите: Улрих Томсен, Заки Юсеф, Софи Торп, Андерс Матесен и др.
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!
Сякаш служебните дела са поели властта над живота ви днес. Разбира се, важно е да свършите всичко и то по най-добрия възможен начин, както само вие можете, но не забравяйте и другите области на живота. А те могат да са много, много вълнуващи. Не се страхувайте да се срещнете с вътрешната си същност, това може само да ви направи по-силни и по-цялостни.