Лидерите на Европейската народна партия са публикували декларация, която практически отменя почти всичко заложено в Европейската зелена сделка от 2019 г. Най-сетне водещата политическа формация в ЕС си дава ясна сметка колко разрушително е въздействието на тази политика върху съюза. Предложенията включват:
1. Отлагане на задълженията за отчитане за устойчивост (CSRD), директивата за дю дилиджънс във веригата на доставки (CSDDD) с поне 2 години. Прилагането им ще се ограничи до компании с над 1000 служители.
2. Отлагане на въвеждането на въглеродните мита (CBAM) с поне 2 години.
3. Допълнително облекчаване на вече отложената Директива за обезлесяването (EU DR).
4. Въвеждане на реални оценки на въздействието за всяко ново законодателство, за да не се допусне приемане на закони, които разрушават европейската конкурентоспособност.
5. Отмяна на задължителните квоти за дял на ВЕИ в енергетиката. Това отваря пътя на ядрената енергия и други нискоемисионни технологии.
6. Отмяна на глобите за непостигане на целите за средни въглеродни емисии на продадените автомобили за всички автомобилни производители.
7. Отмяна на задължението за реновация на сгради, които не отговарят на критериите за нулеви нетни емисии.
8. Прекратяване на практиката на допълнително усложняване на екологичните регулации на национално ниво.
Ето пълния текст: https://www.epp.eu/.../EPP-Retreat-Growth-and-Jobs...
Всичко гореописано се прави с цел спасяване на европейската индустрия, икономика и население от безумните политики, които точно същите хора наложиха в периода 2019-2024 г. Няма и намек за понасяне на политическа отговорност.
В съвместния документ групата, която включва членове като председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, вероятния следващ германски канцлер Фридрих Мерц, гръцкия премиер Кириос Мицотакис и неговия финландски колега Петери Орпо, предлага връщане към времето отпреди зелената сделка от 2019 г., уточнява сайтът obektivno.bg и допълва:
"Това би означавало спиране за най-малко две години на правилата на ЕС за докладване на т.нар. корпоративната устойчивост, които изискват компаниите да проследяват, докладват и премахват проблеми като детския труд в техните вериги за доставки, политиката на ЕС за екологично финансиране и новата тарифа за внос на CO2.
Митото за внос на CO2 на ЕС би трябвало да удари потенциалните вносители на стомана и цимент с мита, но беше заклеймени като прекалено бюрократично. В момента е във фаза на събиране на данни, като тарифите трябва да влязат в сила от 2026 г.
Въпреки това, според лидерите на ЕНП, тези правила трябва да бъдат ограничени до големи компании с повече от 1000 служители, като същевременно се „елиминира“ косвеният ефект върху малките и средните компании. Те също така искат да намалят задълженията за отчетност за големите компании с поне 50%.
Въпреки че ЕНП казва, че иска да се придържа към целите на ЕС в областта на климата и да поддържа механизма за ценообразуване на CO2 на блока, тя възнамерява да премахне друг установен механизъм: целите за възобновяема енергия.
Групата на лидерите също е против отделна цел за дела на възобновяемата енергия, като добавя, че държавите-членки трябва да решат какви технологии искат да използват, за да постигнат целите си в областта на климата.
Това е рязка промяна на политиката на фон дер Лайен, която на 1 декември изрично възложи на своя комисар по енергетиката да предложи такава цел.
Декларацията е и победа за държавите, които са за ядрена енергия, в продължаващата им битка в Брюксел с държавите, които са за възобновяема енергия, коментира Euractiv. ЕНП индиректно застава на страната на Франция и нейните съюзници, които са против целта за възобновяеми енергийни източници до 2040 г. От 2001 г. ЕС има цел за разгръщане на възобновяема енергия в края на десетилетието."
"Гласове" публикува превод на целия документ на ЕНП, който е озаглавен: "Европа се нуждае от повече растеж и работни места, повишаване на конкурентоспособността чрез намаляване на свръхрегулациите и разходите за бюрокрация"
През последните десетилетия ЕС постигна успех, като създаде единен пазар, намали търговските бариери в рамките на Европа и в международен план чрез търговски споразумения. Това доведе до създаване на работни места и растеж за нашите граждани и повиши конкурентоспособността на нашите компании. От началото на века обаче растежът в Европа изостана от другите региони в света.
Изоставането между САЩ и ЕС по отношение на БВП се увеличи от 17 % през 2002 г. на 30 % през 2023 г. Основната причина за влошаването на ситуацията е по-ниската производителност в ЕС, която води до по-бавно нарастване на доходите и по-слабо вътрешно търсене в Европа. Напоследък международната търговия е подложена на натиск, което допълнително натоварва много експортно ориентирани сектори на нашите икономики. Руската война на агресия срещу Украйна и последвалото увеличение на цените на енергията допълнително влошиха икономическите перспективи в Европа.
Както се посочва в доклада на Драги, ние продължаваме да увеличаваме регулаторната тежест върху европейските дружества, които са особено скъпи за малките и средни предприятия (МСП) и са саморазрушителни за тези в цифровите сектори. Повече от половината от МСП в Европа посочват регулаторните пречки и административната тежест като най-голямото предизвикателство.
Регулирането може да донесе ползи за дружествата чрез хармонизиране на различаващите се национални правила или чрез технически правила, които установяват как трябва да се използва дадена законодателна рамка да се прилагат на практика в целия ЕС. Това обаче може да доведе и до множество допълнителни задължения и тежести за дружествата, с кумулативен ефект във времето.
Пропорционалността и необходимостта от такива допълнителни изисквания трябва да бъдат внимателно и изчерпателно проверени, да се направи кръстосана проверка с „практикуващите“ (т.е. дружествата, които трябва да ги прилагат) и да се вземат предвид всички превишаване на правата трябва да бъде бързо преодоляно чрез решителни, амбициозни и всеобхватни програма за дерегулиране и опростяване с конкретен и задължителен план за действие, включващ всички институции. На мрачните перспективи пред европейската икономика трябва да се противодейства с ясен акцент върху повече конкурентоспособност с по-малко и по-добре насочени регулации. Трябва да гарантираме, че Европа да остане водеща дестинация за инвестиции, технологии и работни места. Завършване на единната на единния пазар, по-специално по отношение на свободното движение на услуги, е необходимо за по-нататъшен растеж.
Ние се обявяваме за значително намаляване на бюрокрацията и регулациите.
В този контекст приветстваме инициативите на Комисията на ЕС, насочени към намаляване на административната тежест. С програмата REFIT проверката на МСП и конкурентоспособността, „проверките на реалността“, с които се тестват съществуващи и предстоящи регулации с дружествата, цифровата координация на законодателния процес, реформите на европейския семестър и ангажимента за намаляване на задълженията за докладване с 25 % за всеки комисари и с 35 % по-малко за МСП, както и с предложението за „всеобхватни пакет за опростяване“, обявен за края на февруари 2025 г., Комисията предприема прави стъпки за намаляване на бюрокрацията.
Но трябва да отидем по-далеч и да бъдем още по-смели, защото прекомерните регулиране и бюрокрация днес се превърнаха в основна причина за спада на производителността в ЕС тя още повече изостава от тази на САЩ и Китай.
Ето защо настояваме за преразглеждане на законодателството, което предстои да бъде приложено, включително делегираните и актовете за изпълнение, както и стриктно прилагане на принципа „един влиза, двама излизат“ - т.е. за всеки нов обременителен регламент трябва да се премахнат два стари, все още ефективни регламента.
Законодателството в областта на корпоративната устойчивост, като например Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) и Директивата за комплексна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD) се оказват прекомерни и обременителни, с огромни последици за европейските МСП.
Прилагането на CSRD и CSDDD, както и на свързаното с тях законодателство, включително регламента за таксономията и механизма за приспособяване към ограничаването на въглеродните емисии (CBAM), следва да се отложи за поне две години.
През това време един общ регламент следва да ограничи обхвата на тези изисквания до най-големите дружества с повече от 1000 служители, да се премахне косвеният ефект върху МСП, да се уеднаквят законодателните припокривания, които понастоящем водят до двойно отчитане, и значително да се намали задълженията за докладване за големите дружества с поне 50 %. Това би създало правна сигурност за всички засегнати дружества, като същевременно се намали бюрократичната тежест в дългосрочен план.
Ангажираме се да направим цялостен преглед на това, къде могат да бъдат да бъдат опростени регулациите в областта на цифровата политика, като например Закона за изкуствения интелект Също трябва да бъдат внимателно разгледани за припокриване и конфликти с други хоризонтални закони на ЕС в областта на цифровите технологии, като например ЗЗЛД, Закона за данните, ОРЗД, но също така и със съществуващата секторна нормативна уредба, като част от едногодишната оценка на това дали разширеният цифровите достижения на правото адекватно отразява нуждите и ограниченията на МСП и малките предприятия със средна пазарна капитализация.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Словашкият министър-председател Роберт ...
бТВ Синема 26 януари 21:00ч.
Режисьор: Жан-Стефан Совер
В ролите: Джо Кол Били Мур Чери Майко Fame Panya Yimmumphai Кенг Vithaya Pansringarm Officer Preecha
Кирил Петков спасил Бойко Борисов. За благодарност Бойко извадил спестовна книжка и му я дал.
- Но аз не мога да тегля от нея!
- Нищо, ще внасяш!
Намерете време да изслушате хората около вас, не се