Нов ВСС до есента и право на правосъдния министър да спира решенията му: ПБ

Стартираме с най-сериозния проблем – реформа в съдебната система, което е голямо предизвикателство. Това заяви Янка Тянкова от „Прогресивна България“ на брифинг.

По нейни думи след продължителни дискусии първа точка от дневния ред е завършила с приемане на трите законопроекта. „Приех обстоятелството, че на заседанието, въпреки късния час, в който бяха уведомени, дойдоха представители на ВКС, ВАС, Министерството на правосъдието и на Съюза на юристите“, каза тя.

Трите приети законопроекта влизат в пленарна зала, за да бъдат подложени на дискусия и обсъждане. „За мен беше първо заседание, а вълнението беше изключително голямо. Различното ни амплоа е голямо предизвикателство за нас и се надяваме да се справим“, коментира Тянкова.

Тянкова също каза, че има основателна надежда да мисли, че този парламент ще свърши добра професионална работа, която ще се основава на компетентността на членовете на тези комисии.

„Целта, която си поставяме, по отношение на съдебната реформа е трансформиране на правосъдието в една справедлива система, която да гарантира върховенството на закона“, каза Олга Борисова от „Прогресивна България“.

Очакванията са нов Висш съдебен съвет да има „до края на лятото, най-късно през есента, а може и по-рано“.

Партията на Румен Радев започва съдебната реформа с промени, които ограничават стария ВСС, отварят път за ново определяне на временно изпълняващите функциите главен прокурор и председател на ВАС, дават право на министъра на правосъдието да оспорва актове на ВСС със спиране на изпълнението им и затварят вратата към новия съдебен съвет за бившите „големи“ в системата.

Законопроектът предвижда ВСС с изтекъл мандат да не може да взема решения с дългосрочен ефект върху съдебната власт, Пленумът на ВСС да определи в едномесечен срок от влизането на закона в сила временно изпълняващи функциите главен прокурор и председател на ВАС, а едно и също лице да не може да изпълнява тези функции повече от 6 месеца. Предлага се още бивши председатели на ВКС и ВАС, главни прокурори и техните заместници да не могат да стават членове на ВСС, ако са заемали тези постове през последните 7 години.

Политически анализи

„Прогресивна България“ внася една от първите си законодателни инициативи в 52-ото Народно събрание — промени в Закона за съдебната власт, с които започва заявената от формацията съдебна реформа.

Законопроектът е насочен към Висшия съдебен съвет, временно изпълняващите функциите главен прокурор и председател на Върховния административен съд, както и към правилата за избор на нов състав на ВСС.

Вносителите посочват, че целта е да се преодолее продължаващата институционална криза в органите на съдебно управление и контрол и да се въведат гаранции срещу възпроизвеждане на концентрирано влияние в съдебната власт.

Една от основните промени предвижда ВСС с изтекъл мандат да бъде ограничен в правомощията си. Когато мандатът на съвета е изтекъл с повече от една година, Пленумът на ВСС, съдийската и прокурорската колегия трябва да отлагат приемането на решения и актове, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система или касаят нейната независимост.

Изключение ще се допуска само при обоснована необходимост, когато е застрашено нормалното функциониране на съответния орган или на съдебната власт.

Според „Прогресивна България“ това ограничение е в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз от 30 април 2025 г.

Законопроектът предвижда и промени, които засягат временно изпълняващите функциите главен прокурор и председател на ВАС. В едномесечен срок от влизането на закона в сила Пленумът на ВСС трябва да определи временно изпълняващ функциите председател на ВАС и главен прокурор.

Предлага се още при предсрочно прекратяване или при изтичане на мандата на „тримата големи“ в съдебната власт Пленумът на ВСС да определя временно изпълняващ функциите при условие, че едно и също лице няма право да изпълнява тези функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, независимо дали е имало прекъсвания. На Пленума се дава и правомощие да прекрати временното изпълнение на съответните функции и преди изтичането на 6 месеца.

Друга ключова промяна предвижда изборен член на Висшия съдебен съвет да не може да бъде лице, което през последните 7 години е било председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд, главен прокурор или техен заместник. Забраната ще важи и за лица, които са били определени да изпълняват такива функции за повече от 6 месеца.

В този кръг попадат фигури като Борислав Сарафов, Иван Гешев и други бивши висши представители на съдебната власт.

Законопроектът предвижда и нови правила за избор на членове на ВСС. Народното събрание трябва да приеме правила, по които да се установява наличието на професионални и нравствени качества на кандидатите съобразно принципите на Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи.

Предвижда се в едномесечен срок от влизането в сила на проектозакона ВСС да организира избори за изборни членове на съвета от квотата на съдиите, прокурорите и следователите с хартиени бюлетини. Минималният брой на избирателните секции трябва да съвпада с броя на местоположенията на окръжните съдилища.

От „Прогресивна България“ обясняват, че връщането към хартиени бюлетини цели да се преодолеят съмненията, свързани с потенциалната несигурност при електронно гласуване.

Предлагат се и нови правомощия за министъра на правосъдието. Той ще може да оспорва всички решения и актове на Пленума и колегиите на ВСС в 14-дневен срок от съобщаването им. Подадената жалба пред компетентния съд ще спира изпълнението на съответния акт.

При сега действащото законодателство министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до съдийската и прокурорската колегия и да участва в заседанията.

На брифинг в Народното събрание председателят на Временната комисия по правни въпроси проф. Янка Тянкова от „Прогресивна България“ заяви, че формацията започва именно с най-сериозния проблем — реформата в съдебната система.

„Стартирахме с най-сериозния проблем – реформа в съдебната система. Голямо предизвикателство е“, каза проф. Тянкова.

По думите ѝ времето от конституирането на Народното събрание, избора на временната комисия и първото ѝ заседание е било много кратко.

„Не знам дали исторически е имало друг такъв парламент и такава презентация на председатели на комисията“, коментира тя.

Проф. Тянкова посочи, че внесеният законопроект е концентриран върху конституирането на ВСС.

„За да има съдебна реформа, трябва да има работещ ВСС“, заяви тя.

Заместник-председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ проф. Олга Борисова обясни, че целта на съдебната реформа е трансформиране на правосъдието в справедлива система, която да гарантира върховенството на закона и предвидима среда за гражданите и бизнеса.

„Законопроектът е насочен към преодоляване на институционалната криза и възстановяване на общественото доверие“, каза проф. Борисова.

Тя посочи, че се въвеждат нови правила за установяване на високи професионални и нравствени качества на кандидатите за членове на ВСС.

„Ще се отчита техният професионален опит, тяхната експертиза, авторитет и капацитет за спазване на етичните норми“, заяви тя.

Проф. Борисова обясни и предложението за забрана лица, които през последните 7 години са заемали най-високите позиции в съдебната власт — председател на ВАС, председател на ВКС, главен прокурор и техни заместници — да бъдат избирани за членове на ВСС.

Тя посочи още, че законопроектът дава право на министъра на правосъдието да оспорва актовете и решенията на ВСС, като жалбата пред компетентния съд ще спира изпълнението на акта.

„Предвиждаме изборът на членове на ВСС да става чрез хартиени бюлетини в окръжните съдилища, за да се преодолеят съмненията, свързани с потенциалната несигурност при електронно гласуване“, каза още проф. Борисова.

Димитър Петров от „Прогресивна България“ заяви, че съдебната реформа не е еднократен политически акт, а дългосрочен процес.

Политически коментари

„Той трябва да се случва прозрачно, с реален обществен дебат и при стриктно спазване на всички правни процедури“, коментира Петров.

По думите му членовете на ВСС ще могат да изпълняват правомощията си и след изтичане на мандата, когато съществува риск за функционирането на съдебната система. Така според него ще се избегне блокаж на работата на ВСС.

Петров добави, че в рамките на 4-годишния си мандат от „Прогресивна България“ ще внесат и други промени в Закона за съдебната власт, насочени към подобряване на работата на ВСС.

„Ще работим в тясно сътрудничество с новия му състав“, каза той.

Междувременно Временната парламентарна комисия по правни въпроси прие на първо четене три законопроекта за промени в Закона за съдебната власт. Те ще влязат в пленарната зала, където ще бъдат подложени на дискусия и обсъждане.

Проф. Янка Тянкова съобщи, че комисията е заседавала конструктивно и професионално, а след продължителни дискусии първата точка от дневния ред е завършила с приемането на трите законопроекта.

„На заседанието, въпреки късния час, в който бяха уведомени, дойдоха представители на ВКС, ВАС, Министерството на правосъдието и на Съюза на юристите“, каза тя.

По думите ѝ е имало „изключително голямо мнозинство“, което рядко се случва в правната комисия.

„Това означава, че имам основателна надежда да приема, че този парламент ще свърши професионална работа“, допълни проф. Тянкова.

Наталия Каменова